Външната температура беше все още поносима, докато Ева и Пит наблюдаваха от тяхното място железопътната линия и равния терен на север. Странно беше, че Пит, а не жената до него си спомни за миг гостоприемния ландшафт, въпреки факта, че там той щеше да загине.
— Очаквам с нетърпение да видя отново океана — каза тя.
— Гмуркаш ли се под вода? — попита той.
— Винаги съм обичала водата, но никога не съм се гмуркала с шнорхел.
— Различен морски живот кипи в Монтерей. Прекрасна риба има по дълбоките места и невероятни скални образувания, особено по плажа от Кармел до Бик Шур. Когато отидем там, ще ти дам уроци и ще те науча да се гмуркаш.
— Нетърпелива съм.
Тя затвори очи, наклони глава назад и се наслади на слънцето. Бузите й поеха ласката на топлия ден. Той се наведе над нея, любувайки се на всяка част от фигурата й. Дежурните пазачи седяха на крепостта и се радваха на слънцето. Пит изпитваше желание да я сграбчи в ръцете си, да забрави опасностите, да забрави всичко, но не и момента, в който трябваше да я целуне. И той го направи.
Тя се притисна за дълго в него, обви ръце около врата му и му върна целувката. Той я обхвана през кръста и я изтегли на пръсти. Колко дълго стояха така, не можеха да си спомнят. Накрая тя се отскубна от прегръдките му и погледна в неговите опално зелени очи. Почувства слабост, прилив на любов и силно вълнение. Прошепна:
— Знаех от оная вечер в Кайро, че никога не бих могла да ти устоя.
Той каза развълнувано:
— А аз си мислех, че никога няма да те видя отново.
— Ще се върнеш ли във Вашингтон, след като се спасим? — Тя говореше така, сякаш бягството беше осъществена реалност.
Той отговори, без да я пуска:
— Сигурен съм, че ще настояват да се върна и да продължа работата си по спирането на червения прилив и отлив. А къде ли ще бъдеш ти след една хубава почивка? Друга благотворителна мисия до някоя развиваща се страна?
— Това е моята работа — промълви тя, — да помагам за спасяването на живота е всичко, което съм желала от малко момиче.
— Не ти остава много време за романси, нали?
— И двамата сме пленници на своите професии.
Постовата се приближи.
— Трябва да слезете долу сега — каза тя. — Не може да не бъдем предпазливи, нали?
Ева прегърна брадясалото лице на Пит и му прошепна в ухото:
— Ще ме пожелаеш ли, ако ти кажа, че те желая?
Пит се засмя.
— Аз съм лесна плячка за желаещите ме момичета.
Тя тръсна глава и оправи назад косите си. Придърпа мръсното си и дрипаво облекло.
— Но в действителност не такова, което не се е къпало от две седмици и е мършаво като недохранена улична котка.
— О, не зная. Некъпаната мършава жена, както е известно, събужда звяра в мен.
Без да каже дума, Пит я преведе през парадния площад и влезе с нея в една малка стая, която някога е била кухня и трапезария. Тя беше празна. Имаше само едно дървено буре. Никой не се виждаше наблизо. Той я остави за минута и се върна за две одеяла. Застла ги върху прашния под на стаята и заключи вратата.
Те едва се виждаха на светлината, която се процеждаше през прага на вратата, когато той я взе отново в обятията си.
— Извини ме, че не мога да ти предложа шампанско и хубаво легло.
Ева изискано разстла одеялата и коленичи, гледайки неговото загоряло брадясало лице.
— Затварям очи и си представям, че съм с моя единствен любим в най-луксозния апартамент на най-добрия хотел в Сан Франциско.
Пит я целуна и се засмя тихо:
— Госпожо, вие имате фантастично въображение!
51.
Феликс Верен, помощникът на Масар, влезе в кабинета на своя шеф.
— На телефона Исмаил Йерли — от главната квартира на Казим.
Масар кимна и вдигна телефона.
— Да, Исмаил. Надявам се, че имаш добри новини.
— Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, г-н Масар, но новините не са добри.
— Казим залови ли отряда на ООН?
— Не. Налага се все още да го издирва. Самолетът им е унищожен, както предполагахме, но те са изчезнали в пустинята.
— Защо патрулите му не ги преследват? — настояваше ядосан Масар.
— Пустинният вятър е заличил следите им — отговори спокойно Йерли. — Няма и помен от тях.
— Какво е положението с мината?
— Затворниците са се разбунтували. Стражата е избита. Оборудването и офисите са унищожени. Вашите инженери са също мъртви. Ще отнеме шест месеца, докато мината отново заработи с пълен капацитет.