— Какво става с О’Банион?
— Изчезнал е. Няма и следа от тялото му. Моите хора откриха неговата садистична надзирателка.
— Американката, която наричаше Мелика?
— Затворниците са обработили тялото й с киселина. Едва я разпознахме.
— Нападателите трябва да са взели О’Банион като информатор срещу нас — предположи Масар.
— Твърде рано е да се каже — отговорил Йерли. — Офицерите на Казим започнаха да разпитват затворниците. Другата част от новините мога да я пропусна, защото няма да ви харесат, а тя е, че американците Пит и Джордино са били разпознати от един оцелял от охраната. По някакъв начин те са избягали от мината преди седмица, добрали са се до Алжир и са се върнали с отряда на ООН.
Масар беше като ударен от гръм.
— Господи, боже мой, това означава, че те са стигнали до гр. Алжир и са установили външен контакт.
— И аз мисля същото.
— Защо не бяхме информирани от О’Банион, че са избягали?
— Вероятно се е страхувал как вие и Казим ще реагирате. Как са преодолели 400 километра през пустинята без храна и вода, е мистерия.
— Ако те са разказали за използването на робски труд в мината на своите началници във Вашингтон, те са разкрили също така и тайната на форт Фуро!
— Те нямат документално доказателство — напомни му Йерли. — Двама чужденци, които са минали нелегално суверенни граници и са извършили криминални действия срещу правителството на Мали, не могат да бъдат приети сериозно в никой международен съд.
— Въпреки това моят завод ще бъде обсаден от репортери и инспектори от световната организация по екология.
— Не се безпокойте. Ще посъветвам Казим да затвори границите за всички излизащи и той ще ги хване, ако те се опитат да напуснат страната.
— Вие забравяте — каза Масар, опитвайки се да запази спокойствие — за френските инженери и учени, с които имах договори за построяването на завода и които изпратих в Тебеца. Ако те се окажат на свобода, ще проглушат света за тяхното заточение и каторжен труд в мината. Ще съобщят и за нашите нелегални дъмпингови операции с токсичните и ядрените отпадъци. Масар Ентърпрайсиз ще бъде атакуван по всички фронтове, а аз ще бъда обявен за криминален престъпник във всяка страна, където имам офис или завод.
— Никой не ще остане жив, за да свидетелства! — каза Йерли, макар и да не беше много сигурен в заключението си.
— Какво ще прави Казим по-нататък? — попита Масар.
— Въздушното разузнаване на генерала и моторизираните патрули не са установили, че те са преминали в Алжир.
— Това означава, че все още са в Мали, скрити някъде и очакващи да избягат в удобен момент от страната.
— Надявам се, че силите на Казим ще ги спрат.
— Разбира се.
— Възможно ли е да са се отправили на запад за Мавритания?
Йерли поклати отрицателно глава, сякаш Масар го виждаше.
— Не, защото трябва да преминат над 1000 километра до първото селище с вода. Също така, те едва ли разполагат с достатъчно гориво за такова разстояние.
— Те трябва да бъдат спрени, Исмаил! — каза Масар решително. — Те трябва да намерят гроба си тук.
— И това ще стане! — обеща Йерли. — Уверявам ви. Те не ще се измъкнат от Мали. Ще бъдат изловени до последния човек. Те подлудиха Казим, но няма да подлудят мен.
Ел Хадж Али седеше върху пясъка под сянката на камилата си и чакаше преминаващия влак. Той беше яздил и извървял над 200 километра от селото си Арауан, за да види чудото на железния път, за който му беше разказал един пътуващ британец, водещ група туристи през пустинята.
Току-що навършил четиринадесет години, бащата на Али му разреши да вземе едната от двете семейни камили — красиво бяло животно, и да се отправи на север към блестящите релси, за да види огромното стоманено чудовище със собствените си очи. Въпреки че беше зърнал автомобили, летящ в небето самолет, другите чудесии като фотоапарати, радио, телевизор бяха мистерия за него. Ако успееше да види и евентуално да пипне локомотив, щеше да предизвика завист у всяко момче и момиче в неговото село.
Али пиеше чая си и отхапваше от сладките, докато чакаше. След като изминаха три часа и не се видя никакъв влак, той се качи на камилата си и продължи пътя към завода форт Фуро, така че да може да разкаже на семейството си за блестящите сгради, изникнали в пустинята.