— Полковник — каза Пит с лека усмивка. — Аз преминах през цяла Сахара миналата седмица, бях на косъм от смъртта от жажда, от опасността да бъде застрелян, от глада и от хиляди други премеждия, които понесох. Това е последната спирка за сина на г-жа Пит. Аз ще хвана влака с вас и оставам тук. Ал Джордино ще тръгне с лейтенант Стейнхолм.
Левант се засмя.
— Вие сте измамник, г-н Пит, първокласен измамник. Вие разбирате, както и аз, че смъртта ще ни сполети тук със сигурност, но вие оставате. Така давате шанс на вашия приятел да се спаси вместо вас. Това е достойна постъпка, аз дълбоко ви уважавам за това.
— Достойните постъпки не са моят начин на действие. Но имам нещо, което съм започнал и трябва да го довърша.
Левант погледна към странната машина, която се довършваше под прикритието на една от стените.
— Имате предвид вашия катапулт?
— Точно така. Това е един вид лък с пружина.
— Вярвате ли, че ще свърши работа срещу бронираните коли?
— О, ще свърши работа! — каза Пит с уверен тон. — Само не зная колко добре.
Малко след залез-слънце набързо напълнените торби с пясък и другите укрепления бяха махнати от главния портал и масивните му врати се отвориха. Лейтенант Стейнхолм, красив, висок, рус австриец, седнал зад волана, получаваше последни инструкции от Пемброук-Смит.
Джордино стоеше до спряното бъги и спокойно се сбогуваше с Пит и Ева.
— Довиждане, голямо момче! — каза той на Пит, като се засмя. — Не е честно, че тръгвам без теб.
Пит потупа приятеля си по рамото.
— Внимавай със скритите дупки.
— Стейнхолм и аз ще ви донесем бира и пица до обяд.
Думите звучаха кухо. Никой от мъжете не се съмняваше и за секунда, че утре до обяд фортът и всеки от тях щеше да представлява само спомен.
— Ще държа лампата запалена на прозореца — каза Пит.
Ева целуна Джордино по бузата и му подаде малък найлонов пакет.
— Малко храна за из път.
— Благодаря! — обърна се настрани Джордино, така че да не забележат насълзените му очи, и се качи в бъгито. Усмивката му изчезна, лицето му стана тъжно.
— Дай газ! — каза той на Стейнхолм.
Лейтенантът кимна, включи на скорост и освободи педала на съединителя. Бъгито потегли напред, премина през отворения портал и потъна в оранжевото петно на западното небе, като задните му колела хвърляха облак прах.
Джордино се обърна и погледна назад. Пит стоеше от външната страна на вратата, прегърнал Ева през кръста. Вдигна ръка за сбогом. Джордино успя да види и ослепителната усмивка на Пит, преди облакът прах да скрие цялата гледка.
Целият отряд гледаше изчезващия джип в пустинята. Реакциите им варираха от пълната безнадеждност на положението до изблици на еуфория. Всяка надежда за оцеляване се свързваше с евентуалното завръщане на Стейнхолм и Джордино, но тя не беше много голяма. След това по нареждане на Левант вратите отново бяха затворени и барикадирани за кратко време.
Майор Гоуан получи доклада, който очакваше от хеликоптерния патрул, за оставените от хората на Левант следи до железопътната линия и мястото, където изчезваха. По-нататъшното проследяване бе прекратено поради настъпването на нощта. Няколкото самолета, снабдени с оборудване за нощно виждане, бяха на земята за ремонт, но Гоуан не се нуждаеше от допълнително разследване и рисковани мисии. Той знаеше къде се крие плячката. Свърза се с Казим и потвърди анализа на ситуацията.
Неговият всемогъщ началник го произведе в чин полковник в движение и му обеща, че ще го награди за неговата предана служба.
Участието на Гоуан в тази операция завърши. Той запали пура, опъна крак на бюрото и си сипа чашка скъп коняк „Реми Мартен“, който пазеше за специални случаи, а настоящият бе действително такъв.
За разочарование на своя главнокомандуващ генерал Казим, новопроизведеният полковник го лиши от своята подкрепа точно в най-решителната част от операцията. В момента, когато Казим се нуждаеше от неговата интелигентност и способност за анализ, Гоуан замина на вилата си до река Нигер, за да прекара почивката си със своята френска метреса, забравил за бурята, която щеше да се разрази на запад в пустинята.
Масар беше на телефона, слушайки последния доклад на Йерли за развитието на разследването.