— Какви са последните новини? — питаше той припряно.
— Те са ни в кърпа вързани! — заяви триумфално Йерли, позовавайки се предварително на догадките на майор Гоуан. — Те мислеха, че ще ни надхитрят, като променят маршрута си за евакуация във вътрешността на Мали, но аз не съм толкова глупав. Те са в капан, затворени в изоставения форт на Чуждестранния легион, недалеч от вас.
— Радвам се да чуя това! — каза Масар, въздъхвайки облекчено. — Какви са плановете на Казим?
— Ще настоява да се предадат доброволно.
— А ако откажат?
— Ще обвиним командосите и техните офицери за нахлуване в чужда страна. След залавянето им ще бъдат обявени за заложници и ще бъдат разменени срещу отмяна на икономическите санкции от страна на ООН. На затворниците ще бъде проведен разпит в килиите на Казим, където те ще бъдат съответно обработени.
— Не! — заяви Масар. — Не искам такова решение. Единственото решение е тяхното унищожение, и то бързо. Никой не трябва да остане жив, за да говори. Не можем да си позволим повече усложнения. Настоявам да предадеш на Казим да приключи възможно най-бързо този въпрос.
Настояването му беше толкова безцеремонно и грубо, че Йерли млъкна за момент.
— Добре! — изрече накрая бавно Йерли. — Ще направя всичко възможно да убедя Казим да започне атаката рано сутринта със своите бомбардировачи, следвани от хеликоптерните подразделения. За щастие той разполага с четири тежки танка и три бронетранспортьора, които ще подпомогнат атаката по суша.
— Може ли да атакува форта довечера?
— Той има нужда от време, за да окомплектова своите сили и да координира атаката. Това не може да стане по-рано от сутринта.
— Гледай Казим да направи всичко възможно, за да не допусне Пит и Джордино да избягат отново.
— По тази причина аз взех всички предпазни мерки и спрях всички влакове, които влизат и излизат от Мавритания — излъга Йерли.
— Къде си сега?
— В Гао. Ще се кача на командирския самолет, който вие така предвидливо сте подарили на Казим. Той планира лично да се запознае с обстановката.
— Запомни, Йерли — каза настоятелно Масар, — никакви затворници!
53.
Те се появиха малко след шест часа сутринта. Членовете на отряда на ООН бяха изморени до припадък след прокопаването на окопите до основата на стените, но всички се държаха и бяха готови да се отбраняват. Повечето се бяха скрили като мишки в очакване на въздушната атака. Дълбоко в подземния арсенал медицинския екип беше разположил полева болница, докато френските инженери и техните жени и деца се гушеха върху пода под дървените маси и мебели, за да се предпазят от евентуално срутване на парчета камъни от тавана при една атака. Само Левант и Пемброук-Смит останаха на стената на форта, защитени единствено от парапетите и наредените чували с пясък. До тях беше и екипажът на автоматичното оръдие „Вулкан“.
Идващите реактивни самолети се чуха, преди да бъде дадена тревога и да бъдат забелязани.
Пит се въртеше около своя пружинен лък, довършвайки нещо в последната минута. Пружините от джипа, монтирани вертикално в лабиринт дървени греди, бяха огънати почти на две от хидравличен повдигащ механизъм, поставен върху стар самоповдигач, намерен на железопътната линия. Закрепен на опънатите пружини, един полупразен варел дизелово гориво с перфориран горен капак лежеше върху вдлъбната дъска, сключваща остър ъгъл с хоризонта. След като помогнаха на Пит, хората на Левант се дръпнаха настрани, тъй като беше съмнително дали варелът с нафта ще прескочи стената или ще се пръсне вътре във форта и изгори всички, който се намира на парадния плац.
Левант коленичи зад парапета — гърбът му бе защитен от камарата чували с пясък. Загледа се в безоблачното небе. Той засече самолетите и ги наблюдаваше през бинокъла, когато започнаха да кръжат на не повече от 500 метра височина над пустинята и само на 3 километра южно от форта. Усети тяхното забележимо безпокойство от ракетите „земя-въздух“. Те изглеждаха уверени, че фортът не може да им окаже въздушна съпротива, но се бяха излъгали.
Както много военни лидери от Третия свят, които предпочитаха показността пред практичността, Казим бе закупил бързите бомбардировачи „Мираж“ от французите повече за шоу, отколкото за действителни бойни действия. Без да изпитва страх от по-слабите военни сили на съседните страни, Казим бе създал своите, за да внушават уважение към неговата личност и да вдъхват страх у бунтовниците.