Малийското нападение бе подкрепено от малка флотилия бойни хеликоптери, чието единствено предназначение бе да направлява разузнавателните патрули и да транспортира бойни отряди. Само бомбардировачите бяха способни да изпращат ракети, поразяващи бронята на танковете или укрепленията. Но за разлика от по-модерните бомби с лазерно насочване, малийските пилоти трябваше да поставят и насочват ръчно техните тактически ракети към целта, защото бяха остарели технически.
Левант се разпореди по микрофона, монтиран в неговия шлем.
— Капитан Пемброук-Смит, застанете до екипажа на „Вулкан“!
— Застанах до екипажа на „Маделин“ и съм готов за стрелба! — обади се Пемброук-Смит от оръдието, разположено на отсрещната платформа.
— „Маделин“?
— Екипажът е изобретил приспособление към оръдието, полковник и го нарекъл „Маделин“ — името на момичето, с което са били в компания в Алжир.
— Наблюдавай „Маделин“ да не ни погоди някой гаф!
— Разбрано, полковник.
— Оставете първия самолет да открие огън! — нареди Левант. — След това стреляйте в задната част и го свалете. Ако правилно разчетете времето, ще можете да се прицелите отново и да уцелите втория, преди да изстреля своите ракети.
— Чудесно, полковник.
В момента, когато Пемброук-Смит отговаряше, водещият „Мираж“ се откъсна от ятото, снижи на 75 метра височина, без да се опитва да се издигне обратно, за да избегне стрелба от земята.
Пилотът беше опитен водач. Той снижи още малко и изстреля своите ракети с известно закъснение.
Първата ракета премина над форта и експлодира нахалост в пясъка зад него. Втората се насочи срещу северния парапет и експлодира, откъсвайки 2-метрова ивица от горния край на стената.
Екипажът на „Вулкан“ взе на прицел нисколетящия самолет и точно когато прелиташе над форта, откри огън. Револверното шестбарабанно оръдие проби 20-милиметровата броня на летящия изтребител, преряза като с хирургически скалпел едното му крило и самолетът се завъртя безпомощно, докато се забие в земята.
Още преди първото попадение „Маделин“ се насочи на 180 градуса и откри огън. Нейното попадение прониза втория самолет челно и той се превърна в падащо огнено кълбо.
Следващият изтребител изстреля ракетите си твърде отдалеч и обхванат от паника, избяга. Левант гледаше с безразличие как двете ракети избухнаха на 200 метра пред форта. Останала без водач, ескадрилата прекъсна атаката си и започна да кръжи безцелно далече от форта.
— Хубави попадения! — поздрави Левант екипажа на „Вулкан“. — Сега те знаят, че можем да хапем, и ще изстрелват ракетите си от по-голямо разстояние и с по-малка точност.
— Останаха около 6000 снаряда — докладва Пемброук-Смит.
— Запази ги засега и нека хората се скрият. Ще ги оставим да пострелят за малко. Рано или късно някой ще стане по-непредпазлив и ще се приближи отново.
Казим слушаше своите пилоти, които говореха един след друг по радиото, и гледаше тяхната атака чрез система „видео телефото“ на мониторите в командния център. Тяхната увереност бе сериозно разклатена след първата среща с врага и неговата умела съпротива. Те се пръснаха като уплашени деца и молеха за точни инструкции.
С почервеняло от гняв лице Казим влезе в комуникационната кабина и започна да крещи по радиото:
— Говеда! Тук е генерал Казим. Вие, летци, сте моята дясна ръка, моите екзекутори. Атакувайте, атакувайте! Всеки, който не покаже смелост, ще бъде застрелян, когато се приземи, а семейството му — хвърлено в затвора.
Свикнали само на тренировъчни полети и самонадеяни досега, пилотите от малийските военновъздушни сили бяха по-приспособени към цивилния живот и развлеченията с хубави момичета, отколкото да се бият с противник и да бъдат убивани. Французите бяха направили сериозен опит да модернизират и обучат пустинните номади в тактиката на въздушния бой, но традицията и културната изостаналост определяха техния начин на мислене и те трудно можеха да се превърнат в ефективна нападателна сила.
Стреснати от думите на Казим и повече уплашени за съдбата си, отколкото от заплахите на своя лидер в небето, те много неохотно подновяваха атаката и прелитаха поединично над здравите стени на стария форт на Чуждестранния легион.
Сметнал себе си за „недосегаем“, Левант стоеше и наблюдаваше атаката от крепостния вал със спокойствието на зрител на крикет мач. Първите два изтребителя изстреляха ракетите си, направиха остър завой, преди да подходят близо до форта. Ракетите бяха изстреляни високо и избухнаха от другата страна на железопътната линия.