Те заприиждаха от всички страни с мощни непредвидими маневри. Техните нападения станаха премислени, организирани, концентрирани върху една стена, за разлика от предишните атаки на форта, протичащи случайно. Усетили, че не им се отговаря с насрещен огън, ставаха по-точни. Фортът започна да се тресе. Големи дупки зейнаха в зидарията, тъй като стените започнаха да се пропукват.
Както бе предвидил Левант, малийските пилоти ставаха по-самонадеяни и агресивни, приближаваха се все по-близко, преди да изстрелят своите ракети. Той се изправи иззад своя малък команден пост и изтупа праха от бойния си костюм.
— Капитан Смит, някакви произшествия?
— Никой не е докладвал, полковник.
— Време е „Маделин“ и нейните приятели да покажат какво могат отново.
— В момента насочват оръдието, полковник.
— Ако сте пресметнали добре, вие имате достатъчно снаряди да свалите още два от тези дяволи.
Задачата се улесни, когато два самолета прелетяха през откритата пустиня крило до крило. „Вулкан“ ги хвана във визьора и откри огън. Първоначално изглеждаше, че не ги е уцелил. Но изведнъж избухна пламък и черен дим от борда на „Мираж“-а. Самолетът не експлодира, нито пилотът му изглеждаше да е изгубил контрол над него. Носът му просто се наклони на една страна и изтребителят се заби право в земята.
„Маделин“ взе на прицел втория самолет. Секунди по-късно последният снаряд бе изстрелян и тя млъкна, не и преди да го уцели. Той се превърна в падаща огнена топка и се пръсна на хиляди парчета на пясъка.
Без да се вижда никакъв огън или дим, неочаквано един изтребител изскочи от пустинята и се разби в източната стена, експлодирайки с оглушителен шум и пръскайки настрани парчета камъни от стената, създавайки впечатление у хората във форта, че потъва като от разрушително земетресение.
Пит се разхождаше наоколо и бе повален на земята, сякаш небето се бе срутило върху него. Той почувства детонацията право върху себе си, макар че тя идваше от противоположна посока.
Пит се изправи на колене, отупвайки се от праха и първата му грижа беше да види съоръжението си. То все още стоеше невредимо.
След това забеляза едно тяло, което лежеше близо до него на земята.
— Боже мой! — изхлипа човекът.
Чак тогава Пит разпозна Пемброук-Смит, който беше отнесен от крепостния вал от силата на експлозията. Той се наведе над него и погледна затворените му очи. Само пулсът на шията на капитана даваше някакъв признак за живот.
— Лошо ли сте ранен? — попита Пит, без да очаква отговор.
— Мръсната вълна ме отнесе и събори по гръб! — изплю през зъби Пемброук-Смит.
Пит погледна към парапета, който беше отнесен.
— Вие само сте паднали. Не виждам кръв и счупени кости. Можете ли да движите краката си?
Пемброук-Смит застана на колене и стъпи на обутите си крака.
— Поне гръбнакът ми още държи! — После той вдигна ръка и посочи зад Пит към парадния плац. Прахолякът вече беше изчезнал и лицето му се сви безпомощно, когато забеляза голямата грамада камъни, която бе затрупала няколко от неговите хора. — Махнете бедните нещастници! — извика той. — За бога, махнете ги оттук!
Пит се обърна мигновено, гледайки към разрушената стена. Онова, което представляваше допреди малко сигурна защита, сега беше една купчина разтрошени камъни и мазилка. Нито един затиснат под нея не би могъл да оцелее. А онези, които по някакво чудо може би проявяваха признаци на живот, едва ли лесно щяха да бъдат измъкнати от този капан. Пит изпита чувство на ужас и разбра, че само някаква солидна повдигаща конструкция би помогнала да се извадят телата оттам.
Преди да успее да реагира, още един ракетен обстрел се изсипа върху форта. Стените изглеждаха полуразрушени, сякаш някой гигант ги беше удрял с мощен чук. Само главният портал оставаше все още незасегнат. Другите три бяха напълно разрушени и стърчаха като самотни кръстове.
Хората на Казим загубиха четири от самолетите си, горивото на оставащите беше на привършване и те отлетяха на юг към базите си. Оцелелите командоси от отряда на ООН излязоха от подземните си укрития като мъртъвци от гроба и започнаха да събират останките на своите другари. Въпреки усилията им, нямаше шанс онези, които бяха заровени под стената, да бъдат спасени само с човешки ръце.