Тъй като Джордино познаваше добре своя приятел, той му предложи да се хване за рамото му, за да може да върви през пясъка, стискайки зъби от болка.
Палатките, които представляваха бившия полеви щаб на Казим, бяха просторни и добре поддържани. Полковник Харгроув беше в главната палатка, облегнат на масата и изучаваше военните комуникационни кодове на Казим, когато те влязоха. Пурата беше между устните му. Без да поздрави, той попита:
— Знаете ли как изглежда Затеб Казим?
— Срещали сме го — отговори Пит.
— Можете ли да го идентифицирате?
— Вероятно.
Харгроув се изправи и излезе от палатката.
— Да вървим навън! — Той ги поведе през къса отсечка към една простреляна кола. Хвърли пурата си в пясъка. — Ще познаете ли някой от тези клоуни?
Пит погледна във вътрешността на колата. Ята мухи бяха налетели по окървавените тела. Той се обърна към Джордино, който също наблюдаваше от другата страна. Джордино просто кимна. Пит се обърна към Харгроув.
— Този в средата е генерал Казим.
— Сигурен ли сте? — попита полковникът.
— Абсолютно — каза Пит.
— А останалите трябва да са високопоставени членове от неговия щаб — допълни Джордино.
— Поздравления, полковник. Сега всичко, което трябва да направите, е да съобщите на малийското правителство, че сте задържали генерала и ще го държите като заложник, докато преминете безопасно границата на Мавритания.
Харгроув погледна към Пит.
— Но човекът е труп!
— Кой знае това? Естествено, не неговите подчинени в малийските секретни служби.
Харгроув хвърли пурата си и я зарови в пясъка. Погледна към няколкото стотици оцелели от армията на Казим, струпани в кръг и пазени от неговите американски рейнджъри.
— Не виждам причина защо това съобщение да не влезе в работа.
— Ще наредя на моя офицер от разузнаването да предаде съобщението, докато ние излитаме с евакуираните.
— Тъй като нямате повече работа тук, ще ви помоля за нещо.
— И това е?
— Услуга.
— Какво точно трябва да направя за вас?
Пит се засмя и погледна Харгроув, който беше с половин глава по-нисък от него.
— Един от вашите „Апахи“, полковник. Искам да го заема с няколко от вашите мъже за няколко часа.
58.
След като съобщи на високопоставените власти на Мали лъжата, че Казим е негов заложник, Харгроув беше спокоен, че няма да последва никакво военно действие срещу него, докато евакуира своята част. Освободен от съмненията и съпътстващото го напрежение, той можеше да бъде сигурен за крайния етап на своята освободителна мисия. Полковникът също така съвсем се развесели, когато кукленият президент на Мали го помоли да екзекутира генерал Казим.
Но Харгроув нямаше представа как ще осигури един персонален хеликоптер „Сикорски Н-76 Ийгъл“, екипаж и още шест от своите рейнджъри, без да преодолее бариерата на обиграните бюрократи. Единственото, което можеше да направи по молба на Пит, беше да изпрати официално запитване до Специалното оперативно командване във Флорида чрез комуникационната система на Казим, сигурен, че началниците му ще се изсмеят.
Той онемя, когато отговорът пристигна почти незабавно. Не само че молбата беше уважена, но беше одобрена с президентска заповед.
Харгроув каза язвително на Пит:
— Трябва да имате високопоставени приятели.
— Аз не съм безгрижен турист — отвърна Пит, като едва сдържаше задоволството в гласа си. — На вас не ви е казано, но има далеч по-важна задача за изпълняване, отколкото нелегалната спасителна операция.
— Вероятно е така! — въздъхна Харгроув. — За колко време искате моите хора и „Чопъра“?
— За два часа.
— И след това?
— Ако всичко е съгласно плана ми, ще ви го върна заедно с вашите хора и екипажа.
— А вие и Джордино?
— Ще поостанем.
— Няма да ви питам защо — каза полковникът, клатейки глава. — Цялата тази операция е пълна загадка за мен.
— Чували ли сте за военна операция, която не се е състояла? — каза Пит сериозно. — Това, което направихте днес, има голям ефект, който трудно може да си представите.
Харгроув повдигна въпросително вежди.
— Да си призная, едва ли разбирам за какво говорите.