— За използването на един почтен метод на разкриване на държавна тайна — каза бавно Пит. — Ще прочетете за това в утрешните вестници.
След двадесеткилометрово летене до едно изоставено селище, откъдето взеха проби замърсена вода от един кладенец, Пит каза на пилота на хеликоптера да лети към завода за преработка на радиоактивни отпадъци във форт Фуро.
— Нека охраната види добре вашето въоръжение — каза Пит на пилота. — Но се пазете да не стрелят от земята.
— Служебният хеликоптер на Масар е на пътечката за кацане с въртящо се витло — забеляза Джордино. — Трябва да се готви за отпътуване.
— Масар може да не е получил съобщение за крайния резултат от битката — каза Пит, — но той е достатъчно прозорлив, за да разбере, че нещо не е наред.
— Кофти, ще трябва да си анулира полета! — подхвърли шеговито Джордино.
— Няма признаци за стрелба от земята — съобщи пилотът на Пит.
— Добре, да кацнем на пътечката за приземяване, нали? — попита един добре сложен сержант.
— Сега, когато охраната е здравата впечатлена, Ал и аз можем да се спуснем оттук. Задръжте машината над местността около двадесет минути, за да не му се прииска на някой глупак да се съпротивлява. И попречете на този хеликоптер на земята, ако се опита да излети. След това, като ви подам сигнал, се върнете при отряда на Харгроув.
— Цяла делегация е организирала посрещането ви! — каза пилотът сочейки пътечката за приземяване.
— Ай, ай! — възкликна Джордино, мижейки на яркото слънце. — Прилича на нашия стар приятел, капитан Брюнон.
— И неговата шайка разбойници — допълни Пит. Той потупа пилота по рамото. — Дръжте ги на мушката, докато ви махнем с ръка.
Пилотът застана на половин метър от земята, държейки охраната на прицел. Джордино скочи леко на бетонната пътечка и след това помогна на Пит да стъпи на земята заради ранения му крак. Те тръгнаха към Брюнон, който настръхна, когато ги позна, и замръзна от учудване.
— Не очаквах да видя вас двамата отново! — каза Брюнон.
— Обзалагам се, че е така! — измърмори заядливо Джордино.
Пит се взираше упорито в Брюнон и прочете нещо в очите му, което Джордино пропусна — някакъв израз на облекчение въпреки гнева или страха.
— Вие изглеждате почти щастлив, че ни виждате.
— И съм. Защото ми беше казано, че никой досега не се е спасявал от Тебеца.
— Вие ли изпратихте инженерите проектанти и техните жени и деца там?
Брюнон поклати отрицателно глава.
— Не. Тази нелепа история се беше случила седмица, преди да пристигна.
— Но вие знаехте за тяхното затворничество?
— Аз чух само слухове. Опитах се да проуча въпроса, но г-н Масар спусна завесата на секретност около случая. Всеки свързан с провинение изчезваше от обекта.
— Навярно той им режеше гърлата, за да мълчат — каза Джордино.
— Вие не сте ли по-различен от Масар? — попита Пит.
— Този човек е свиня и крадец! — отсече злобно Брюнон. — Бих могъл да ви разкажа такива неща за този завод…
— Вече ги знаем! — прекъсна го Пит. — Защо не напуснете и си заминете вкъщи?
Брюнон погледна към Пит.
— Онези, които напускат „Масар Ентърпрайсиз“, след седмица ги погребват. Аз имам жена и пет деца.
Малко или много, Пит доби усещането, че може да вярва на Брюнон. Сътрудничеството с капитана можеше да се окаже ценно.
— От този момент вие не сте повече служител на Ив Масар. Вие ще работите за „Пит и Джордино Индъстрис“.
Брюнон се замисли върху предложението на Пит по-скоро като фактическо състояние за определено време, погледна към хеликоптера, разполагащ с бойна мощ, която можеше да унищожи половината завод и след това към откритите и вдъхващи доверие очи на Пит и Джордино.
— Считайте ме за постъпил при вас.
— А вашата лична охрана?
За първи път Брюнон се засмя.
— Хората ми са лоялни към мен. Те мразят Масар толкова много, колкото и аз, и няма да протестират за смяната на работодателя си.
— Подкрепете тяхната лоялност, като им кажете, че ще им се плаща двойно.
— А аз?
— Изиграйте правилно картите си — каза Пит — и вие ще бъдете следващият генерален директор на това предприятие.
— Аха, първокласен стимул! Можете да разчитате на моето сътрудничество изцяло.