— Да не мислите, че ще се подхлъзна във вашето блато с внушения? Съжалявам, Масар, някои от нас не се ръководят само от лакомия.
— Вие сте идиот, Пит — каза Масар, ставайки от бюрото си.
— Седнете. Вие не сте чули най-добрата част от нашата сделка.
— Какво още може да искате, освен контрола на форт Фуро?
— В бъдеще да се скриете на Великденските острови.
— За какво говорите? — попита ядосано Масар.
— Милионите, може би милиардите ликвиден капитал, който сте натрупали през годините от вашите тъмни и безчестни манипулации в бизнеса. Очевидна истина е, че не вярвате на финансовите институции или не се съобразявате с обикновената практика на инвестиции, дори вашите пари да изтекат в Гранд Каньон или в Чанъл Айлъндс. Бихте могли да се пенсионирате много отдавна и да се радвате на охолен живот, като инвестирате в картини, стари автомобили или вили в Италия. Или още по-добре, ако станете филантроп и инвестирате в благотворителни цели. Но лакомията ражда лакомия. Вие не можете да се разделите с вашите печалби. Няма значение колко трупате. То никога не е достатъчно. Вие сте твърде болен, за да живеете като нормален човек. Това, което няма да запазите в „Масар Ентърпрайсиз“, ще скриете някъде на тихоокеанските острови — Таити, Муроа или Бора. Допускам, че в едни от най-малко населените острови във веригата. Близо ли съм до истината, Масар?
Той не отговори, за да не се издаде колко близо беше Пит до истината.
— Това е сделка — продължи Пит. — В замяна на това, че ни предоставяте контрола върху завода и ни кажете къде криете вашите нелегално натрупани печалби, аз ще ви разреша да се качите на борда на вашия хеликоптер заедно с вашата маша Верен и да заминете където пожелаете.
— Вие сте идиот! — каза язвително Верен. — Вие нямате нито власт, нито сила, за да изнудите г-н Масар.
Незабелязано от другите Джордино стоеше зад бара и говореше тихо по малък радиопредавател. Разпределението на времето беше почти перфектно. Само след няколко секунди хеликоптерът „Ийгъл“ застана от външната страна на прозореца на кабинета, висейки във въздуха, готов всеки момент да превърне кабинета на Масар на пух и прах.
Пит кимна към висящия хеликоптер.
— Власт не, но сила да!
Масар се засмя. Той не беше човек, който можеше да бъде победен без борба. Изглежда, не изпитваше никакъв страх. Облегна се на бюрото си и каза:
— Вземете завода, както пожелахте. Без деспотична подкрепа, като тази на генерал Казим, глупавото правителство ще разруши всичко и ще превърне завода в запустяло бунище, както става с всяка друга западна технология, построена в тази забравена от бога пустош. Аз имам други заводи и други компании, с които ще заместя този завод.
— Може би наполовина приключихме с нашата работа — каза хладнокръвно Джордино.
— Колкото до богатството ми, не си хабете труда. Каквото е мое, е мое. Вие сте прави за това, че ще бъда на някой остров в Тихия океан. Но вие и милиони други могат да го търсят хиляди години и никога да не го открият.
Пит се обърна към Брюнон.
— Остават още няколко часа от горещото следобедно време. Моля, запушете устата на г-н Масар и го съблечете. След това го вържете за ръцете и краката и го проснете на земята. Оставете го там.
Това подейства зле на Масар. Той не можеше да си представи, че ще се отнесат с него брутално — така, както той правеше с другите.
— Вие не можете да постъпите така с Ив Масар — каза той умолително. — За бога, вие не…
Думите му пресекнаха, тъй като Пит го хвана отзад за главата.
— Танто за кукуригу, приятел. Било, каквото било.
Масар не каза нито дума. Остана известно време там неподвижен, лицето му смени омразата със страх. Той гледаше Пит и разбра, че няма шега. Американецът действаше хладнокръвно и без емоции. Бавно той съблече дрехите му, докато го остави съвсем гол.
— Капитан Брюнон — каза Пит, — изпълнете дълга си.
— С удоволствие, г-не! — отвърна Брюнон с явна охота.
След като запушиха устата на Масар и го вързаха здраво за ръцете и краката, те го поставиха на земята извън административната сграда, под палещото слънце на Сахара.
Пит кимна на Джордино.
— Предай моите благодарности на хората в „Чопъра“ и им кажи да се връщат при полковник Харгроув.