След като получи съобщението, пилотът на хеликоптера се издигна и отлетя към мястото на бойното поле. Сега те бяха сами и разчитаха единствено на собствената си находчивост.
Джордино погледна надолу към Масар, и след това към Пит с любопитство.
— Защо му запуши устата? — попита той.
Пит се засмя.
— Ако ти се печеше на слънцето, колко би предложил на Брюнон и хората му да те освободят?
— Няколко милиона или повече — отговори Джордино, радвайки се на находчивостта на приятеля си. — Или още повече. Наистина ли вярваш, че той ще проговори?
Пит поклати глава.
— Не. Масар ще понесе мъките от изтезанието и по-скоро ще отиде в ада, но няма да разкрие къде държи богатството си.
— Но ако той не каже, кой ще го направи?
— Неговият най-близък приятел и послушник — каза Пит, сочейки Верен.
— По дяволите, не зная! — Гласът на Верен прозвуча отчаяно.
— О, мисля, че знаете. Може би не точното място, но вие можете да ни покажете пътя.
Мигането на очите и уплашеното му държание показваха достатъчно ясно, че Верен знае тайната.
— Няма да ви кажа нищо, дори и да знаех.
— Ал, докато аз се занимавам с кабинета на Масар и се поровя тук и там, защо не придружиш нашия приятел до някоя празна стая и го попритиснеш да ни направи скица на мястото, където Масар крие парите си?
— Звучи ми добре — каза Джордино. — Ще се поупражнявам във вадене на зъби без упойка.
59.
Два часа по-късно, след като си беше взел душ и беше поотпочинал, Пит се почувства отново човек. Неприятната миризма от раните беше изчезнала. Той седеше зад бюрото на Масар в копринен халат, поне два размера по-малък от неговия. Беше го открил в банята, където имаше достатъчно дрехи, за да се открие магазин за мъжка конфекция. Той се беше заровил в папките на бюрото, изучавайки различните документи и архива, когато Джордино нахълта в стаята с пребледнелия от страх Верен пред себе си.
— Вие двамата поговорихте ли си добре? — попита Пит.
— Удивително е какъв добър събеседник може да бъде Верен в приятна компания! — потвърди Джордино.
Верен се оглеждаше наоколо с див, блуждаещ поглед, сякаш беше загубил всякакъв контакт с реалността. Той бавно въртеше главата си наляво-надясно, като че ли искаше да прогони мъглата пред себе си. Изглеждаше на границата на нервен припадък.
Пит изучаваше Верен с любопитство.
— Какво направи с него? — обърна се той към Джордино. — Не прилича на себе си.
— Както казах, ние имахме хубав разговор. През цялото време му описвах на живо как ще го накълцам милиметър по милиметър.
— Това ли е всичко?
— Той има богато въображение. Не ми се наложи да го докосна с ръка.
— Той описа ли ти островното скривалище на Масар?
— Ти правилно предположи, че островът ще бъде френски. Той е почти 5000 километра североизточно от Таити и 2000 югозападно от Мексико.
— Не знам френски остров в Тихия океан на такова разстояние от Мексико.
— През 1979 година Франция поема пряката администрация на един атол, наречен остров Клипертон, открит от английския пират Джон Клипертон през 1705 година. Според Верен територията на острова е само пет квадратни километра и най-високата му точка е 21 метра над морското равнище.
— Някакво население?
Джордино поклати глава.
— Не, освен ако не се броят няколкото диви прасета. Верен казва, че единствената останка от човешка дейност е една изоставена лятна къща от 18 век.
— Лятна къща? — произнесе бавно Пит. — Само изкусен и хитър пират като Масар може да измисли укриването на съкровище близо до лятна къща на ненаселен остров в средата на океана.
— Верен съжалява, че не знае точното място.
— Когато г-н Масар закотвяше яхтата си до острова — обади се Верен, — той винаги вземаше лодка до брега нощем, така че никой да не може да го проследи.
Пит погледна Джордино.
— Мислиш ли, че казва истината?
— Да, кълна се в бога — умоляваше Верен.
— Възможно е, той е роден талантлив разказвач — каза Джордино.
— Казвам истината! — Гласът на Верен прозвуча като плач на дете. — О, господи, не искам да ме мъчите, не издържам на болка.
Джордино погледна лукаво към Верен.
— Или може би той е истински надарен актьор?