Верен погледна безпомощно.
— Какво да направя, за да ми повярвате?
— Ще ме убедите, когато ми кажете всичко за вашия шеф. Дайте ми неговите записки, имената на неговите жертви, датите на всяка сделка от неговия мръсен бизнес. Опишете цялата организация на нелегалните сделки.
— Ако направя това, той ще ме убие — изхлипа Верен уплашено.
— Той няма да те докосне.
— Не вярвам! Вие не знаете каква власт притежава.
— Мисля, че имам представа.
— Масар не може да ти направи наполовина на това, което мога аз — каза решително Джордино.
Верен се свлече на стола, гледайки към Джордино, плувнал в пот, с широко разтворени от страх очи, в които проблясваше последната искрица надежда… Тези хора бяха свалили от неговия шеф цялото му величие и арогантност. Ако имаше шанс да спаси живота си, той знаеше, че трябва да избира.
— Ще направя каквото искате — промълви тихо Верен.
— Нека го чуя отново — настоя Пит.
— Пълната информация за „Масар Ентърпрайсиз“, която ще ви предоставя за разследване.
— Това включва и скритата информация за нелегалната дейност.
— Ще ви предоставя всичко, което е на хартия или е компютризирано.
Настъпи кратка тишина. Пит погледна през прозореца към Масар. Дори от това разстояние той забеляза как бялата му кожа беше станала червена. Стана от бюрото и сложи ръка на рамото на Джордино.
— Ал, това е твоя работа. Отделете всяко доказателство, което намерите.
Джордино сложи ръка на рамото на Верен.
— Двамата ще имаме приятно занимание.
— Открийте имената на хората, които Масар е пратил да работят в мината или са били убити. Това първо.
— Имаш някакво особено основание за това? — попита Джордино с любопитство.
— Когато сме готови да тръгнем за остров Клипертон и откритите доказателства са достатъчни, бих искал да създам организация по оползотворяването на скритото богатство на Масар. Ще се платят обезщетения на оцелелите семейства за убитите от Масар техни близки.
— Г-н Масар никога няма да допусне това! — измърмори Верен дрезгаво.
— Кажете го на нашия знаменит разбойник! — каза Пит. — Мисля, че той се пече във фурната достатъчно дълго.
Предната страна от тялото на Масар бе червена като рак. Той беше изпаднал в мъчителна агония, кожата му се беше изприщила. До следващата сутрин щеше да започне да се бели на големи ивици. Стоеше безпомощен и неподвижен между Брюнон и двама бездушни пазачи, устните му бяха опънати като на озъбено куче, зачервеното му лице беше изкривено от ярост и омраза.
— Вие не можете да постъпите по този начин с мен и да останете живи! — изсъска той. — Дори да ме убиете, аз имам изпитани методи за разплата.
— Група наемни убийци! — каза Пит с укор. — Колко предвидливо! След като се поопекохте на слънцето, трябва да сте уморен и жаден. Седнете, моля. Ал, подай на г-н Масар бутилка от неговата специална минерална вода.
Масар много бавно се настани в мекото кожено кресло. Лицето му внезапно се изкриви от болка. Най-после в удобна поза, той пое дълбоко въздух.
— Вие сте глупаци, ако мислите, че може да се измъкнете оттук. Казим има амбициозни офицери, които веднага ще заемат мястото му — хора, твърди и амбициозни като него. Те ще ви заловят преди изгрев-слънце.
Той взе бутилката вода, подадена му от Джордино, и изпразни съдържанието й за секунда. Без да чака, Джордино му подаде втора.
Пит се възхити от умението на Масар да владее нервите си. Човекът се държеше, сякаш имаше пълен контрол над положението.
Масар изпи и втората бутилка и потърси с поглед из кабинета си своя личен секретар.
— Къде е Верен?
— Мъртъв — отвърна Пит кратко.
За пръв път Масар изглеждаше истински изненадан.
— Вие сте го убили?
Пит отвърна с безразличие:
— Опита се да събори Джордино. Глупаво е да се посяга на човек, който носи оръжие.
— Той ли направи това? — попита Масар предпазливо.
— Мога да ви покажа тялото, ако желаете.
— Не и това на Верен. Той беше говедо.
Пит и Джордино се спогледаха. Верен беше вече започнал да работи под надзора на един пазач в един кабинет два етажа по-надолу.
— Имам предложение за вас — каза Пит.
— Каква сделка е възможно да правите с мен? — изръмжа Масар.