След като Пит размени приятелските поздравления с Руди Гън и доктор Чапман, адмиралът откри дискусията.
— Имаме добри новини — каза той ентусиазирано. — Сателитното проучване на Южния Атлантик, което компютърът анализира само преди час, показва, че растежът на червения прилив и отлив е преустановен. Всички резултати на Йегър сочат, че разпространението му намалява и се доближава до допустимите граници.
— И от седмица — каза Гън — установихме само пет процентен пад на общото количество кислород в света. Не след дълго ще започнем да усещаме ефекта от нашата работа.
— Всички автомобили от всяка сътрудничеща ни страна в света бяха спирани за двадесет и четири часа — обясняваше Йегър. — Самолетите не летяха. Всички индустриални предприятия спираха работа. Човечеството беше на косъм от настъпващата катастрофа.
— Но се оказа, че и двете наши усилия дадоха резултат — каза Чапман. — Ти и Ал открихте и унищожихте източника на синтетичната аминокиселина, която стимулираше експлозивната популация на динофлагелатите. Екипът учени на НЮМА на свой ред установи, че малките живи твари предизвикват репродуциране, смесвайки се с една милионна доза мед.
— Установихте ли значителен спад на замърсяването, вливащо се в река Нигер, откакто спряхме изтичането? — попита Пит.
Гън кимна.
— С почти тридесет процента. Аз недооцених миграционния поток на подземната вода южно от завода за преработка на отпадъци. Той се движи много по-бързо през рехавия пясък и чакъла на Сахара, отколкото предполагахме първоначално.
— Колко време ще бъде необходимо, преди замърсяването на околната среда да достигне безопасно ниво?
— Доктор Чапман и аз прогнозираме поне шест месеца, преди по-голямата част от замърсяването да се влее в океана.
— Отстраняването на замърсителя е първата жизненоважна крачка — допълни Чапман. — Това ни дава допълнително време да извлечем медните частици от въздуха над голяма част от заливите. Мисля, че не е достатъчно да кажем, че сме променили хода на екокатастрофата с опасни последствия.
— Но битката все още не е приключила — прекъсна го Сандекър. — Само Съединените щати консумират 58% от кислорода, който се произвежда — кислород, образуван предимно от планктона в Тихия океан. През следващите 20 години поради увеличаването на въздушния и автомобилен трафик и продължаващото унищожаване на горите в света, ние ще започнем да консумираме кислород по-бързо, отколкото природата може да го възпроизведе.
— Трябва да приемем фактите, че понастоящем все още тровим с химикали океаните — продължи Чапман след адмирала. — Ние преживяхме голяма заплаха, но преминалата трагедия с червените приливи и отливи показа колко много е зависим животът на човека и живите организми от количеството на кислорода.
— Може би отсега нататък — каза Пит — нашият въздушен превоз няма да бъде гарантиран.
— Изминаха две седмици, откакто превзехте форт Фуро — каза Сандекър. — Какво е положението с работата на завода?
— Работи добре — отговори Джордино. — След като преустановихме всички влакови доставки на отпадъци, ние включихме слънчевия реактор на денонощна работа. През следващите 36 часа всички индустриални замърсители, които Масар беше скрил в подземното хранилище, ще бъдат унищожени.
— Какво направихте с хранилището за ядрени отпадъци? — попита Чапман.
— След кратък отдих, за да се възстановят от заточението си в Тебеца — отговори Пит, — помолих френските инженери, ръководили процеса в хранилището, да се завърнат. Те се съгласиха, след като им предоставихме малийски работници да продължат прокопаването на хранилището на дълбочина един километър и половина.
— Тази дълбочина ще бъде ли достатъчно сигурна за съхраняване на високотоксичните радиационни отпадъци? Плутоний 239 например има разпад 24 000 години.
Пит се засмя.
— Без да съзнава, Масар не би могъл да избере по-добро място за дълбочинно съхраняване на този вид отпадъци. Геологията в тази част на Африка е много стабилна. Скалните пластове са неразрушими за стотици милиони години. Ние достигнахме почти до кристалночисти скали, а далеч по-надолу е подземната вода. Никой не бива да се безпокои, че отпадъците ще замърсяват отново водите.
— Как възнамерявате да съхранявате отпадъците, след като ги складирате под земята?
— Критериите за безопасност, създадени от френските експерти, са много сигурни. Преди заравянето на отпадъците в хранилището контейнерите се заливат с бетон и след това се поставят в цилиндри от неръждаема стомана. Те се покриват с пласт от асфалт и чугунена опаковка. И накрая всичко това се огражда с бетонен обръч, преди контейнерът да бъде поставен в хранилището.