Маркс съвсем професионално изви кораба към главния талвег на реката, направи почти завой на 180 градуса и се насочи паралелно към брега на разстояние не повече от пет-шест метра. Почти веднага сензорите откриха нови останки от кораб. Компютърът определи, че той е на знатен човек от средното царство и датира от 2040 до 1786 г. пр.н.е. Корпусът му беше по-тесен, отколкото на другите товарни кораби. Те наблюдаваха останките от този кораб на главния монитор, който обхващаше цялата палуба. Върховете на поддържащите подпори изглежда бяха резбовани с лъвски глави. Имаше широка дупка в предната част, по която се предполагаше, че е потънал при сблъсъка си с друг кораб.
Още осем древни съда бяха разкрити под тинята и записани подробно от електрониката, преди да се натъкнат на голямото откритие. Пит се изправи, очите му гледаха съсредоточено едно изображение, много по-голямо от първоначалните, плуващи през неговия монитор.
— Ние имаме фараонска баржа! — извика той.
— Уточнете и маркирайте позицията — настойчиво каза Джордино.
— Сигурен ли си, че е изписано „Фараон“ на него?
— Такава красота, като картина, на която винаги ще се наслаждаваш. Погледни.
Джордино изучаваше нарастващото изображение.
— Вижда се добре. Никаква мачта. Баржата е твърде голяма, за да е принадлежала на обикновен човек. Сигурно е фараонска собственост.
Корпусът беше дълъг, изящно тънък в краищата. Стволът на кърмата, скулптиран във формата на соколова глава, представляваше египетския бог Хорус, но предната част на носа липсваше. Най-любопитното, което показа компютърът, обхванал двете страни на корпуса, бе, че върху тях имаше йероглифи. Имаше също така фараонска кабина с резбовани орнаменти. Най-голямата атракция беше правоъгълната форма върху палубата в средата на кораба с резбовани фигури. Двамата мъже бяха затаили едновременно дъх, докато компютърът следваше изображенията от дъното на реката. Отново се появиха ясни очертания върху екрана.
— Каменен саркофаг! — възкликна Джордино с необичайно за него вълнение. — Ние открихме каменен саркофаг!
Той отиде бързо до своята конзола, за да види анализа и цифровите параметри, които показваше неговият компютър.
— Цветният скенер показва голямо количество метал във вътрешността на кабината и саркофага.
— Златото на фараон Менкаура — изрече Пит тихо.
— Откога ли датира?
— Две хиляди и шестстотин години пр.н.е. Печатът на времето и изображенията върху монетите — каза Пит, усмихвайки се. — Компютърният анализ по-нататък показва изгоряло черешово дърво.
— В такъв случай това е липсващата погребална баржа на фараон Менкаура.
— Не бих казал, че е обратното — рече Пит. Състоянието му граничеше с еуфория.
Маркс акостира изследователския кораб направо върху мястото на откритата баржа. След това в продължение на шест часа Пит и Джордино с помощта на електронни скенери и проби я проучваха изцяло, като направиха подробен запис за нейното състояние и разположение. Същият беше необходим за египетските власти.
— Господи, как бих желал да имаме камера във вътрешността на кабината и саркофага — отвори бира Джордино, но почти забрави да пие от нея, тъй като много се вълнуваше.
— Вътрешните ковчези в саркофага може би са непокътнати — каза Пит, — но от влагата има вероятност мумията да е прогнила. Като предположение… Кой може да каже? Откритията ни може би са равни на съкровищата на Тутанхатен.
— Менкаура е бил далеч по-голям набоб и богаташ от фараон Тур. Той трябва да е имал по-голям запас съкровища за задгробния живот.
— Така или иначе, ние няма да видим и частица от него — каза Пит, като протягаше ръце към тавана на кабината. — Ще сме мъртви и превърнати в прах, преди египетските власти да решат как да изнесат съкровището и как да опазят останките, докато ги пренесат в музея в Кайро.
— Посетители — предупреди ги Маркс, — египетска патрулна лодка приближава към нас.
— Слуховете пътуват много бързо — каза Джордино неуверено. — Кой ли може да ги е изпратил?
— Обикновена проверка — отвърна Пит. — Те ще ни отминат и ще продължат надолу по реката.
— Напротив, идват право към нас — повтори Маркс.
— Твърде много са за обикновен контрол — забеляза Джордино.
Пит се изправи и извади файловата касета от компютъра.
— Те ще бъдат шумни и ще искат да ни проверяват основно. Ще ги посрещна на палубата с нашето разрешително от службата за изучаване на античността.