— Моля, настанете се, мосю Масар всеки момент…
— Но, Феликс, аз съм тук — се чу глас от отсрещната врата.
Масар пристъпи бавно и прегърна Казим.
— Затеб, приятелю, радвам се, че си тук.
Ив Масар имаше сини очи, тъмни вежди и червеникава коса. Носът му беше сух, издължен, а челюстите — квадратни. Тялото му беше кльощаво, бедрата тънки, но малкото му коремче изпъкваше напред. Нищо в него не правеше впечатление. Само физиката му оставаше в спомените на онези, които го срещаха. Те единствено запомняха енергията, бликаща от него, и начина, по който я изразяваше, сякаш ги удряше статично електричество.
Той направи познат знак на Верен, който се обърна и напусна стаята, затваряйки вратата след себе си.
— Сега на въпроса, Затеб. Моите агенти в Кайро ми съобщиха, че твоите хора са се провалили при опита им да сплашат екипа на Световната здравна организация да не идва в Мали.
— Тъжно обстоятелство — заключи Казим с безразличие, — причините не са изяснени.
Масар предприе директна атака към генерала.
— Съгласно моите източници на информация, твоите изпълнители са изчезнали по време на неуспешния си опит да убият доктор Ева Роджас.
— Наказание за неефективната им намеса.
— Ти си ги екзекутирал!
— Аз не търпя грешка на моите хора — излъга Казим. Провалът им да убият Ева и тяхното странно изчезване го беше вбесил. В безизходицата той беше заповядал смъртта на офицера, планирал убийствата, обвинявайки него и другите в неизпълнение на разпорежданията му.
Масар не можеше да допусне, че Казим не се е справил с хората си и е постъпил глупаво. Той мислеше, че познава достатъчно добре генерала, за да го заподозре в измама и пускане на кьорфишеци.
— Ако имаме външни врагове, би било голяма грешка да ги пренебрегваме.
— Няма нищо обезпокоително — каза Казим, — нашата тайна е опазена.
— Ти искаш да ми кажеш, че екипът на Световната здравна организация при ООН, съставен от експерти по замърсяването на околната среда, ще кацне в Гао след по-малко от час. Не приемай тази работа толкова леко, Затеб. Ами ако те открият източника тук?
— Те няма да открият нищо, освен пясък и жега — прекъсна го Казим. — Ти знаеш много по-добре от мен, Ив, че каквото и да се случи, страшната болест близо до Нигер не би могла да идва оттук. Не виждам начин твоето предприятие да бъде отговорно за замърсяването на района на стотици километри на изток и юг от тук.
— Истина е — каза Масар уверено, — нашите мониторинг системи показват, че отпадъците, които изгарят в комплекса, са в границите на одобрените международни стандарти.
— Тогава за какво се безпокоим? — заключи Казим.
— За нищо. Но нали знаеш, котката не лочи млякото, когато е покрито.
— Остави изследователския екип на ООН на мен.
— Не ми пречи! — предупреди го бързо Масар.
— Пустинята се грижи за поканените гости.
— Убий ги и Мали, и „Масар Ентърпрайсиз“ ще бъдат изложени на голям риск от разкрития. Техният ръководител, доктор Хопър, свикал пресконференция в Кайро и казал, че разчита на споразумението за сътрудничество с вашата държава. Той е изразил опасения, че неговият изследователски екип може да бъде изложен на определена опасност след пристигането му. Пръсни костите им из пустинята, приятелю, и ние ще имаме цяла армия репортери, както и следователи от всички служби на ООН, които ще проучват предприятието.
— Ти не беше против отстраняването на доктор Ева Роджас!
— Да, но покушението не беше в нашия двор и не би имало съмнение за намеса.
— Нито пък, че сте изпратили половината от вашите инженери на пикник с коли до дюните, за да изчезнат.
— Тяхното изчезване беше необходимо, за да спасим втората фаза на проекта.
— Ти беше щастливец, че покрих положението, без да има заглавие в парижките вестници или разследване на място от френски държавни служители.
— Справи се добре — констатира Масар. — Не бих могъл да мина без теб и твоето приятелство.
Като много от хората в пустинята, Казим не можеше да съществува без задължителните комплименти за своя гений. Масар ласкаеше генерала, защото пъклената операция не би могла да се осъществи без него. Това беше договор, сключен от двамата в ада — договор между две дяволски личности. Масар беше обяздил камилата, когато извика Казим да му пази гърба. След всичко това таксата от 50 000 долара месечно за Казим беше залогът срещу двата милиона долара дневно за Масар, които той извличаше от предприятието си за складиране на радиоактивни отпадъци.