— Вярвам, че знаете целта на нашето посещение.
— Вие ще отговорите на въпроса.
— Ние сме членове на Световната здравна организация при ООН и сме натоварени с мисия да проучим докладите за токсичната болест, избухнала сред вашето население.
— Няма такава болест — отвърна учтиво полковникът.
— Тогава няма да имате нищо против, ако анализираме източниците на вода и вземем проби от въздуха в определена селективност от малките селища до големите градове по протежението на Нигер.
— Ние не обичаме чужденци, които се ровят в недостатъците и задния двор на нашата страна.
Хопър не отстъпваше лесно, когато срещаше тъпото лице на администрацията.
— Ние сме тук, за да спасим живота на много хора. Мисля, че генерал Казим разбра това.
Манса трепна. Фактът, че Хопър споменаваше името на Казим, вместо на президента Тахир, го накара да бъде внимателен.
— Генерал Кази… той е дал разрешение за вашата визита?
— Защо не му позвъните, за да го попитате? — Това беше блъф, но Хопър нямаше какво да губи.
Полковник Манса се изправи и отиде до вратата.
— Чакайте тук — нареди той безцеремонно.
— Моля, кажете на генерала — каза Хопър, — че неговите съседни страни са поканили учените на ООН, за да им се помогне да установят източника на замърсяване и ако той откаже на моя екип да влезе в Мали, ще бъде порицан и ще загуби престиж сред народите в света.
Манса не отговори и напусна стаята. Докато чакаше, Хопър удостои капитан Батута с най-дружелюбния си поглед. Батута затвори очи за известно време, но след това ги отвори и започна да оглежда стаята. След около 5 минути Манса се върна и седна зад бюрото. Без да каже нито дума, той акуратно подпечата всеки паспорт и ги върна след това на Хопър.
— Разрешава ви се да влезете в Мали, за да ръководите своето проучване. Но моля ви, докторе, запомнете: вие и вашите хора сте гости тук. Нищо повече. Ако вършите нежелани действия или вземете участие в някаква акция засягаща сигурността ни, вие ще бъдете депортирани.
— Благодаря, полковник. И моля, благодарете на генерал Казим за любезното му разрешение.
— Ще се придружавате от капитан Батута и десет от неговите хора — заради вашата сигурност.
— Поласкан съм да имам бодигард.
— Вие също така ще докладвате за вашите открития направо на мен. Очаквам вашето пълно сътрудничество по този случай.
— Как ще докладвам от вътрешността на страната?
— Хората на капитана имат комуникационна екипировка.
— Надявам се, че ще си станем симпатични — каза любезно Хопър на Батута. Той се обърна към Манса: — Моят екип и аз се нуждаем от кола, за предпочитане с двойно предаване, и от два камиона за транспорт на лабораторното оборудване.
Лицето на полковник Манса почервеня.
— Ще уредя военни коли.
Хопър се владееше добре, защото беше важно да запази добрия си тон пред полковника, за да има последната дума:
— Благодаря ви, полковник Манса. Вие сте умен и смел човек. Генерал Казим трябва да е горд, че има такъв истински войник на пустинята на своя страна.
Манса се облегна назад, очите му изразяваха удовлетвореност и триумф.
— Да, генералът има честта много често да се уверява в моята лоялност и да разчита на моите услуги.
Интервюто приключи. Хопър се върна при самолета и нареди да се разтовари багажа. Манса наблюдаваше от прозореца на терминала. Малка усмивка се беше появила на устните му.
— Ще мога ли да огранича тяхното разследване в забраните области? — попита Батута.
Манса бавно поклати глава.
— Не. Позволете им да ходят където пожелаят.
— А ако д-р Хопър установи признаци на токсично заболяване?
— Няма значение. Докато аз контролирам комуникациите с външния свят, неговите доклади ще бъдат обработвани, за да показват, че в нашата страна не съществуват болести, причинени от особено опасни промишлени отпадъци.
— Но когато се завърнат в Главната квартира на ООН?
— Ти не желаеш истинските разкрития да бъдат оповестени, нали? — довърши Манса. — Съвсем естествено е.
Той стана и започна да се разхожда из стаята.
— А това не би се случило, ако самолетът претърпи трагичен инцидент при завръщането им в САЩ.
10.
Пит дремеше на пресекулки по време на полета от Египет до Нигерия. Той се събуди само за момент, когато Руди Гън свали масичката пред седалките в служебния самолет на НЮМА, носейки внимателно три кафета в двете си ръце. Вземайки чашата, Пит погледна към Гън с поносимо безразличие. Поведението му беше лишено от ентусиазъм и очакване на някакви приключения.