Пит подхвърли:
— И така, вие мислите, че една тайна операция остава единственият шанс да установим източника на замърсяване.
— Да — отвърна Сандекър.
— Надявам се, че имате план как да преодолеем трудности, които евентуално ще възникнат.
— Разбира се, че имам план.
— Разрешено ли ни е да узнаем точно по какъв начин трябва да действаме, за да открием източника на замърсяване? И как ще останем живи? — постави въпроса Гън.
— Това не е тайна — каза уверено Сандекър. — Вашето присъствие ще бъде оповестено като работно посещение на трима съветници на богати френски индустриалци, които търсят поле за инвестиции в Западна Африка.
— Това ли е всичко? — възрази Пит. — Вашият план?
— Да, и считам, че е добър — потвърди Сандекър.
— Това е лудост! Няма да тръгна.
— Аз също! — отсече Джордино. — Приличам на французин, колкото Ал Капоне на почтен гражданин.
— Нито пък аз! — добави Гън.
— Естествено, не в един бавен, невъоръжен плавателен съд — уточни Пит.
— Оставете на мен тази задача! — изслушвайки всички, каза Сандекър. — Забравих да ви съобщя за най-хубавата част от моя план. Яхтата. Когато видите яхтата, аз ви гарантирам — ще оставите всичките си съмнения настрани и ще промените мненията си.
12.
Ако Пит си беше представял в своите сънища висока класа, стил, комфорт и достатъчно въоръжение, за да се превземе Шести американски флот, то всичко това се въплъти в реалност с кораба, който Сандекър им достави, както бе обещал. Един поглед върху изящно изтеглената му линия, мощния обем на двигателите, невероятно здравото укрепване на корпуса и модерната електроника стана причина Дърк Пит да забрави предишните си тревоги и да приеме това опасно пътуване.
Майсторски изработен, с отлична аеродинамика, корабът, който всъщност бе супермодерна спортна яхта на външен вид, представляваше комбинация между фибростъкло и неръждаема стомана. Кръстиха го „Калиопа“, музата на епическата поезия. Той бе проектиран от инженерите на НЮМА и построен в един док в щата Луизиана при строга секретност. Имаше 18-метров корпус с ниско изнесен център на гравитация и почти плоско дъно, потъващо само на метър и половина във водата, което го правеше идеален за тесните и затлачени ръкави, каквито имаше по течението на Нигер. Корабът притежаваше три V-образни 12-цилиндрови двигателя, които му осигуряваха максимална скорост от 70 възела. Нищо не беше пропуснато при изработването му. Притежаваше всички качества за специфична работа.
Пит стоеше изправен на румпела, наслаждаваше се на сигурната работа на мощните двигатели и се радваше на спокойната разходка с тази суперяхта при скорост 30 възела в тъмната синьо-сива вода на делтата на Нигер. Очите му безпогрешно сканираха водите почти до бреговата линия. Той дежуреше редовно при проверката на дълбочините върху картата и цифровите показатели върху уреда за измерване на дълбочината. Задмина един патрулен кораб и екипажът беше възхитен от отличните плавателни способности на яхтата, която се носеше по повърхността на реката. Един военен хеликоптер изненадващо закръжи над тях, както и един военен самолет „Мираж“ — френско производство.
Пит се наведе да огледа още веднъж яхтата и продължи видимо доволен. Те се бяха отдалечили. Колкото по-далече, толкова по-добре. Нямаше опит да ги спрат или задържат.
Долу, в просторния интериор на яхтата, Руди Гън седеше в средата на малка, но отлично обзаведена лаборатория, проектирана и изпълнена от висококвалифициран екип учени, включили в оборудването всичко най-ново, разработено в НАСА в областта на инструменталната екипировка. Лабораторията не беше само място за изпитване и анализи на водните проби, но можеше да предава събраните данни чрез сателита директно до един научен екип на НЮМА в САЩ, който работеше с базисни компютърни данни при определяне на комплексните компаунди. Гън беше учен и вярваше, че сега е попаднал на много интересна работа. Разчиташе на подкрепата на Пит и Джордино. В случай, че нещо би могло да ги заплаши, Джордино беше поел отговорността за двигателите и бойната система. Той се беше запознал с всичко и беше направил проверка на компетентността на хората от екипажа.