— Тези два уреда са за определяне на замърсената сфера, както казах, или за комбинация от сфери, която стои зад нашия проблем. Първият е газ-хроматограф/масспектрометър. С него обикновено се идентифицират взетите речни проби, като се поставят вътре. Системата след това автоматично екстрахира и анализира съдържанието. Резултатите се обработват от нашите бордни компютри.
— Какво точно ти показва този уред?
— Той определя синтетично органичните замърсители, включително разтворители, диоксини и редица други химични компаунди. По този начин, момчето ми, се надявам да проникна в химията на компаунда, която предизвиква мутация и стимулира червения прилив и отлив.
— А ако замърсителят е метал?
— Тогава ползваме втория уред — плазма/масспектрометъра — каза Гън, посочвайки втория уред. — Неговата цел е автоматично да определи всички метали и техните елементи, които могат да се съдържат във водата.
— Изглежда подобен на другия — забеляза Пит.
— В основата си принципът е същият, но технологията е различна. На всеки два километра аз отново поставям проби, за да ги проверя.
— И какво показва вторият уред?
Гън направи пауза за миг, след което продължи:
— Че в река Нигер се съдържат половината от металите, познати на човека — от медта до живака, злато и сребро, дори уран. Всички концентрации са в естествените допустими граници. Няма да е лесно да отсеем най-важното — забеляза Пит.
— Най-накрая данните се препредават на нашите изследователи в НЮМА, които преглеждат моите резултати в техните собствени лаборатории и търсят нещо, което може да съм пропуснал.
За времето, през което Пит познаваше Гън, не беше запомнил той да пропусне нещо. Трябва да се отбележи, че приятелят му беше от много години компетентен учен и анализатор. Той беше човек, който мислеше ясно и конструктивно, доколкото е възможно. Гън изпи бирата и хвърли празната бутилка в кошчето за отпадъци. След това продължи:
— Токсичността е само относителен термин. В света на химията няма токсични компаунди. Само токсични нива.
— Е?
— Аз идентифицирах много различни замърсители и естествено получени компаунди — както метал, така и органични. Системите показват шокиращи нива на пестициди, които са забранени в САЩ, но все още широко се използват в Третия свят. Досега не съм имал възможността да изолирам синтетични химични замърсители, които да причиняват светкавично размножаване на динофлагелатите. В момента дори не знам до какво ще достигна. Всичко, което мога да правя, е да продължавам същото.
— Не ти ли е идвало на ум, че може нищо да не открием? — каза Пит.
— Да. Но ти не можеш да си представиш колко много химикали се съдържат тук. Броят им надвишава със седем милиона познатите от човека химични компаунди, а всяка седмица в САЩ химиците създават повече от шест хиляди нови такива.
— Но не може всички те да са токсични.
— На някакво ниво повечето от тези химикали ще имат някакви токсични свойства. Нещо е токсично, ако е погълнато, инхалирано, или инжектирано в определени дози. Дори вода може да бъде фатална, ако не се консумира от организма в достатъчно количество. Твърде много ще се размият необходимите електролити от тялото.
Пит го погледна.
— Изглежда, нищо не е абсолютно, нищо не е гарантирано.
— Нищо — Гън поклати глава, — всичко, което зная по въпроса е, че не сме достигнали до отговора къде нашите отровни водорасли навлизат в реката. Единствената добра новина досега е, че контролирам бактериалните микроорганизми като причина.
— Как я елиминираш?
— Чрез стерилизиране на пробите речна вода.
Пит потупа леко Гън по рамото.
— Ако някой може да обуздае всичко това — това си ти, Руди.
— О, аз само пресявам възможностите. — Гън свали очилата за момент, за да изтрие запотените стъкла. — Всичко при тези изследвания е все още не съвсем ясно. Но аз ще пресея всичко положително. Обещавам.
Техният късмет ги напусна на следващия ден, само час след като прекосиха границата на Нигерия при пресечката на реката, която разделяше Бенин и Нигер. Пит наблюдаваше спокойно през кърмата на „Калиопа“ реката, оградена от плътната зелена джунгла. Сиви облаци с оловен цвят се носеха над водата. Реката нагоре извиваше в неправилна дъга. Джордино беше на румпела, забелязваха се първите признаци на умора по увисналите торбички под очите му. Пит стоеше подпрян на рамо в близост до него и наблюдаваше един корморан, който прелетя над тях и се скри в дърветата, обграждащи брега. Той вдигна бинокъла и видя кърмата на кораб, който плаваше почти зад тях.