— Трябва да са много важни хора, за да притежават такъв скъп кораб.
— Това са вражески агенти! — Лицето на Матабу отразяваше баланса на неочакваното и скептицизма.
— Те се движат твърде очебийно, за да са вражески агенти. — Кету свали бинокъла си и изгледа Матабу.
— Не се съмнявай в информацията, капитане. Вярвай ми, че когато казвам, че онези бели чужденци са част от конспирацията по ограбване на естественото богатство на нашата страна, това е истина.
— Ще бъдат ли арестувани и отведени в столицата?
— Не. Вие ще ги застреляте, след това ще ги вземете и ще разкриете доказателства за тяхната вина.
— Господине?
— Забравих да напомня, че ти ще имаш възможността да водиш тази акция — каза помпозно Матабу.
— Не екзекуция — протестираше Кету. — Французите ще поискат разследване, когато научат, че техни влиятелни граждани са убити. Вашият брат може да не ни прости.
— Ти ще хвърлиш телата в реката и никакви въпроси на моите заповеди! — прекъсна го хладно Матабу.
Кету уклончиво каза:
— Както желаете, адмирале.
Матабу отново погледна през бинокъла. Спортната яхта беше само на двеста метра пред тях и забавяше ход.
— Стройте своите хора за прехвърляне. Аз лично ще приветствам шпионите и ще им заповядам да приемат вашата компания.
Кету предаде нарежданията на първия офицер, който ги повтори по мегафона на втория кораб. След това Кету прехвърли вниманието си върху спортната яхта.
— Има нещо странно — каза той на Матабу, — не се вижда никой, освен мъжа на румпела.
— Европейската сволоч вероятно лежи пияна долу. Тя не подозира нищо.
— Странно. Те като че ли не забелязаха нашето присъствие, нито пък показват някаква реакция към нашите оръжия.
— Стреляй само ако се опитат да бягат — предупреди го Матабу. — Искам да пленя яхтата без повреди.
Кету насочи бинокъла си към Пит.
— Кормчията ми махна с ръка и се усмихва.
— Няма да се смее много дълго — каза Матабу и зъбите му блеснаха. — След няколко минути ще е мъртъв.
— Елате в мрежата ми, казал паякът на трите мухи — мърмореше си Пит под носа, като махаше с ръка и се усмихваше със сарказъм.
— Каза ли нещо? — попита Джордино от вътрешността на ракетната куличка.
— Говоря на себе си.
— Не мога да видя целта от отворите на корпуса — обади се Гън от предната част. — Каква е моята линия на стрелба?
— Бъди готов да удариш стрелците, когато ти подам команда — каза Пит.
— Къде е хеликоптерът? — попита Джордино, който, заслепен от слънцето, спускаше сенника.
— Той кръжи на сто метра откъм кърмата и е на 50 метра над повърхността на водата.
Нямаше никакви полумерки при тяхната подготовка за отбрана. Нито един от тях не се и замисляше за момент, че бойните кораби на Бенин, както и хеликоптерът може да им разрешават да преминат невредими.
Три въоръжени кораба срещу един, но изненадата беше на тяхна страна. Пит забеляза, че офицерът на мостика ги наблюдаваше с бинокъл. Беше му благодарен, че направи грешка, като не разположи двата кораба по ширината на реката, така че всяка картечница да бъде насочена към „Калиопа“. Те я бяха наближили на разстояние пет метра. Пит можеше да види повечето от моряците, въоръжени с автоматични пушки. Пит погледна невинно към Матабу.
— Добър ден — изрече той на френски.
В същото време Матабу му крещеше на френски да спре яхтата и да го вземе на борда. Но тъй като Пит не разбираше нито дума, съчини нещо ново на френски:
— Разрешете ми да ви препоръчам един добър ресторант.
— Какво говори Пит? — попита Джордино Гън.
— Боже господи — възкликна Гън, — той току-що каза можете ли да ми препоръчате хубав ресторант!
Канонерките бавно застанаха отстрани на яхтата, докато Пит държеше спортния съд свободен от скорост срещу течението. Матабу отново му нареди да спре и се приготви за абордаж.
Пит се стремеше да бъде спокоен и да изглежда невъоръжен.
— Предпочитам бутилка „Мартин Рей Шардоне“ — изломоти той на френски.
— Сега пък какво казва? — заинтригува се Джордино.