Четири часа по-късно те зареждаха с гориво в един док близо до столицата Ниамей. След зареждането и традиционните формалности от страна на западноафриканските имиграционни власти, на тях им беше разрешено да продължат по-нататък. Тъй като улицата на Ниамей около моста над реката беше наименувана на името на Джон Ф. Кенеди, Джордино говореше с бърз весел глас:
— Колкото по-далеч, толкова по-добре. Нещата не са по-лоши, отколкото са в действителност.
— Но не са и добри — обади се Пит от румпела. — И нещата могат да станат като цяло много по-лоши.
Джордино го изгледа:
— Що за глупост? Хората в тази страна не ми изглеждат с намерение да ни вземат за говеждо месо.
— Но тук нещата се нареждат твърде лесно — каза Пит бавно. — Нещата не стават по такъв начин в тази част на света. Естествено, не и в Африка, не след нашата схватка с флота на Бенин. Забеляза ли, че докато си показвахме паспортите и корабните документи на имиграционните власти, нямаше нито един полицай или военен?
— Учудващо — произнесе Джордино, — или улеснена процедура може би.
— Никога. — Пит поклати отрицателно глава. — Обзалагам се, че някой играе някаква игра с нас.
— Ти мислиш, че нигерийските власти знаят за нашата среща с флота на Бенин?
— Слуховете се разпространяват много бързо тук и се обзалагам, че пътуват преди нас. Бенинските военни най-естествено подкрепят правителството на Нигер.
Джордино попита неуверено:
— Тогава защо местните власти не ни арестуваха?
— Нямам представа — изрече Пит със съмнение.
— Сандекър? — предложи Джордино. — Може би той се е намесил?
Пит поклати глава:
— Адмиралът може да е голяма клечка във Вашингтон, но тук не играе.
— Тогава някой иска да получи нещо от нас.
— Мисля, че си на верен път.
— Но какво? — попита Джордино. — Извън данните за замърсяването…
— Освен нас тримата, Сандекър и Чапман, никой не знае целта на нашия проект, освен ако не е изтекла информация, тогава това е нещо друго.
— Какво например?
Пит се замисли:
— Би ли повярвал, ако това е нашата яхта?
— „Калиопа“? — Джордино бе леко разочарован. — Ще трябва да измислиш нещо по-добро от това.
— Не — каза твърдо Пит. — Помисли. Един супермодерен съд, произведен по поръчка, развива скорост 70 възела и е достатъчно мощен, за да порази един хеликоптер и два малки бойни кораба за три минути. Всеки западноафрикански военен лидер ще даде мило и драго да я притежава.
— Окей. Приемам това — каза Джордино. — Но отговори ми. Ако „Калиопа“ е толкова желана, защо не беше конфискувана от властите на Нигер, докато зареждахме в дока на Ниамей?
— Изстрел в тъмното. Окей, някой е провалил сделката.
— Кой?
— Не зная.
— Защо?
— Не мога да кажа.
— Тогава кога ще ни пуснат гилотината?
— Те ни дадоха малко почивка. Отговорът на този въпрос ще дойде в Мали.
Джордино погледна към Пит.
— Но ние няма да се връщаме обратно.
— Ние си купихме двупосочен билет, когато потопихме флота на Бенин.
— Твърдо вярвам, че това е половината от комедията.
— Комедията свърши. — Пит погледна към бреговете на реката. Зелената растителност се сменяше с малки храсти, гола земя, жълта тиня. — Съобразявайки се с терена, ние може да продадем яхтата срещу камили. Защото, надявам се, всички искаме да се върнем вкъщи отново.
— О, господи — въздъхна Джордино. — Можеш ли да ни нарисуваш, яздейки муле в натура?
— Невъзможно.
— Ще оцелеем — каза Джордино, — адмиралът ще направи всичко възможно да ни върне с ковчезите вкъщи. В това поне съм сигурен.
14.
— Ние сме цвета от международните детективи, които разследват токсичните замърсители — пошегува се Хопър, наблюдавайки залеза над лагуната и островите от горната част на река Нигер. — Всички ние сме дошли, за да премахнем безразличието към здравеопазването на Третия свят.
Ева седеше върху едно походно столче срещу малка нафтова печка, заета с приготвянето на вечерята.
— Аз изследвах повечето от познатите токсини и установих наличие на всеки един от тях. Където и да е нашият фантом на болестта, той се оказва твърде неуловим.