— Вие ще ми липсвате. Какво целите с това?
— По всички предвиждания, екипът ни трябва да запази спокойствие — обясняваше Ева. — Батута ще си вземе довиждане с нас и ние ще излетим. Но няма да летим за Кайро, а ще кацнем в средата на пустинята. Там ще си направим собствен лагер без куче пазач.
На двамата мъже им трябваше няколко секунди, за да осмислят плана на Ева.
— Тогава не е най-доброто — каза Гримес почти апологетично. — Вие не можете просто да кацнете с един реактивен самолет в средата на пустинята. Нуждаете се от почти 1000 метра дължина на пистата.
— Има голям брой места в Сахара, където земята е гладка стотици километри — аргументира се Ева.
— Твърде рисковано — възрази Гримес, — ако Казим подуши това, ще платим скъпо.
Ева изгледа остро Гримес, след това Хопър. Тя засече усмивка по лицето му.
— Това е възможно — каза тя уверено.
— Всичко е възможно, но често не може да се приложи на практика.
Хопър стисна облегалката на своя стол така силно, че едва не я счупи.
— За бога, мисля, че това може да стане.
Гримес погледна към него.
— Не може да си толкова сериозен.
— Но аз съм. Нашият пилот и екипажът му ще си кажат последната дума, разбира се, но опасност няма.
— Ти забравяш нещо — каза Гримес.
— Какво?
— С какво ще се придвижвате след приземяването?
Ева кимна с глава по посока на малък „Мерцедес“ кабрио с допълнителна седалка, доставен от полковник Манса в Тимбукту.
И така, на другия ден те решиха да предупредят капитан Батута за своите намерения.
До този момент капитан Батута не беше докладвал нищо за експедицията на своя началник. Той седеше в своя джип, подслушвайки със стереонаушниците. Те бяха свързани с чувствителни малки микрофони, поставени в другите коли на екипа. Всяка дума, казана от Ева и нейните двама колеги, беше чута, както и всички шеги, шепнения, намеци, оплаквания от работата, догадки и т.н. Батута прослуша и последния разговор — Ева да обяви прекъсването на работата на екипа, Хопър и Гримес да разучат подробно картата на пустинята.
Той веднага реши да телефонира и чрез африканския национален комуникационен сателит набра един номер. Гласът явно се прозяваше:
— Секретарят на главната квартира — окръг Гао.
— Капитан Батута за полковник Манса.
— Един момент, господине — отвърна любезно гласът.
Измина повече от минута, преди гласът на Манса да прозвучи в слушалката.
— Да, капитане.
— Специалистите на ООН планират диверсия.
— Какъв вид диверсия?
— Те ще докладват, че не са открили никакви следи от токсично замърсяване или негови жертви.
— Брилянтният план на генерал Казим да ги задържи далеч от замърсените области беше много успешен — прекъсна го Манса.
— Досега! — отговори Батута. — Доктор Хопър обяви приключването на проекта, след което ще заведе хората си в Тимбукту, откъдето те ще отлетят за Кайро.
— Генералът ще бъде много доволен.
— Не и когато разбере, че Хопър няма намерение да напусне Мали.
— Какво каза? — попита Манса.
— Техният план е да накарат пилота на самолета да ги остави в средата на пустинята близо до номадските селища, за да изследват замърсяването.
Манса мигновено затвори уста.
— Това ще бъде трагедия. Генералът много ще се ядоса.
— Грешката не е наша — каза Батута бързо.
— Ти познаваш неговия нрав. Няма значение дали си виновен, или невинен. Но ние изпълнихме нашия дълг. Сега ме дръж в течение за намеренията на Хопър — нареди Манса. — Аз ще предам твоя доклад лично на генерала.
— Той е в Тимбукту.
— Не. В Гао. За щастие, на яхтата на Масар. Ще взема военен транспорт и за половин час съм там.
— Късмет, полковник.
— Следи Хопър всяка секунда. Информирай, ако има промяна в плановете му.
— Както заповядате.
Манса затвори телефона. Трябваше да се бърза. Беше благодарен на Батута, че го спаси от неприятната ситуация. Бърз моторен катер чакаше на дока, когато Манса слезе от военния джип, който го беше докарал от аерогарата. Един униформен моряк се придвижи от кърмата и се качи в кокпита. Той включи мощния осемцилиндров двигател на катера.
Яхтата на Масар се рееше в средата на реката със спусната котва. Тя бе истинска автоматична крайсерска яхта на три етажа. Нейното плоско дъно й позволяваше да се движи леко надолу и нагоре по реката в сезона на пълноводие. След малко лутане Манса откри Масар и Казим. Казим стоеше на перилата на палубата до входа на салета.