— Ще ви помогна да пренесете багажа си до колата и тръгваме за Манхатън.
— Уреди ли срещата с Хала Камил? — запита Сандекър.
Йегър кимна.
— Телефонирах в главната квартира на ООН веднага щом получих телеграмата ви с часа на пристигане. Генералният секретар Камил размести целия си дневен ред, за да ни приеме. Секретарката й бе доста учудена, че е готова да направи това заради вас.
Сандекър се усмихна.
— Всеки има своя чар.
— Тя ще ни приеме в десет и половина.
Адмиралът погледна часовника си.
— Час и половина. Ще имаме време да хапнем и да изпием едно кафе.
— Звучи добре — отвърна Чапман, прозявайки се. — Почти умирам от глад.
Йегър потегли по пътя от паркинга на летището и зави по Кони Айланд авеню, където откри един ресторант за екзотични храни. Те се настаниха в едно сепаре и повикаха сервитьорката, която явно не сваляше поглед от внушителната фигура на доктор Чапман.
— Какво ще желаят господата?
— Сьомга, крема и препечен хляб — поръча Сандекър.
Чапман си избра пастърма и омлет със салам, а Йегър си поръча просто датски специалитет. Те се хранеха мълчаливо, всеки потънал в мислите си, докато сервитьорката донесе кафето. Сандекър разбърка кубче лед в чашата си, за да охлади горещата течност, и се облегна назад в сепарето.
— Какво е мнението на твоите електронни деца по проблема с червения прилив и отлив? — обърна се той към Йегър.
— Изхвърлените от прилива и отлива остатъци изглеждат доста потискащо — отвърна компютърния експерт, играейки си с вилицата. — Наблюдавам непрекъснатите промени на разрастващото се петно на сателитните снимки. Темпът на нарастване е просто невъобразим. Получава се като в оная стара приказка, която започваш с едно пени, удвояваш го всеки следващ ден и в края на месеца си милиардер. Червеният прилив и отлив в Западна Африка се разраства и удвоява площта си на всеки четири дни. В четири часа сутринта той покриваше площ от 240 хиляди квадратни километра.
— Или сто хиляди квадратни мили — преведе Сандекър по старата система.
— С това темпо той ще покрие целия южноатлантически океан за три-четири седмици — пресметна Чапман.
— Каква, мислите, че е причината? — запита Йегър.
— Предполагам само, че вероятно става дума за органометално съединение, което съдейства за мутацията на динофлагелати. Те именно са в сърцевината на червения прилив и отлив.
— Органометално?
— Комбинация: метал и органично вещество — поясни Чапман.
— Има ли някое по-специално съединение, което да привлича вниманието?
— Още не. Идентифицирахме десетки замърсители, но нито един от тях не би могъл да бъде причината. Всичко, което предполагаме в момента от синтетичните съединения или страничните химични продукти, изхвърлени в река Нигер.
— Може и да са отпадъци от екзотични биотехнологични изследвания — предложи Йегър.
— В Западна Африка не се провеждат никакви токсични биохимични експерименти — убедено заяви Сандекър.
— По някакъв начин това неидентифицирано вещество действа като възбудител — продължи Чапман, — почти като хормон, създавайки мутантен червен прилив и отлив с изумително бърз растеж и невероятно висока степен на токсичност.
Разговорът замря, докато сервитьорката поднесе таблата със закуските. Тя се отдалечи, върна се отново с кана кафе и напълни пак чашите.
— Каква е възможността да имаме работа с бактериална реакция в необработен разлив от канализацията? — запита Йегър, гледайки тъжно своя специалитет, който сякаш бе настъпен с мазен ботуш.
— Отпадните води могат да бъдат хранителна среда за водораслите, какъвто е животинският тор за селскостопанските култури на сушата — каза Чапман. — Но не и в този случай. Това, с което се сблъскваме, е екологично следствие, което далеч преминава границата на всичко, причинено от човешките отпадъци.
Сандекър намаза с ножа си крема върху филийката и постави сьомга отгоре.
— И така, докато ние тук седим и се тъпчем, червеният прилив и отлив се разширява до размери, пред които иракският нефтен разлив от 1991 година би изглеждал като локва в прерията на Канзас.
— И не можем да направим нищо, за да го спрем — призна Чапман. Без пълен анализ на проби от водата мога само да изказвам предположения за химичния състав. Докато Руди Гън търси иглата в купата сено и какво и кой я е хвърлил там, ръцете ни са вързани.