— Изпратих кораб с екип от специалисти по река Нигер, за да направят анализ на водата и да се опитат да открият източника на червената експлозия.
Тъмните очи на Хала го погледнаха хладнокръвно и проницателно.
— Вашият кораб ли потопи бенинските военни кораби? — попита тя.
— Досетлива сте!
— Получих информацията от световните бюлетини.
— Да, това беше кораб на НЮМА — призна Сандекър.
— Предполагам, знаете, че адмиралът, командващ персонала на бенинската флота, е брат на президента на Бенин и бе убит в битката.
— Чух за това.
— Доколкото разбрах, корабът ви се движил под френски флаг. Действайки непочтено и под чужд флаг, хората от екипа ви можеха да бъдат застреляни като врагове на западноафриканските страни.
— Хората ми знаеха на какво се излагат, за да успеем да спрем червеният прилив и отлив, преди да се е разпрострял отвъд възможностите на нашите технологии за унищожението му.
— Те живи ли са още?
Сандекър кимна.
— Да, допреди няколко часа, когато са проследили замърсяването през малийската граница и необезпокоявани от никого, са приближили Гао.
— Кой друг от вашето правителство знае за случая?
Сандекър кимна към Чапман и Йегър.
— Само ние тримата и хората на кораба. Извън НЮМА вие единствена знаете за това.
— Генерал Казим, малийският шеф на сигурността, не е глупак. Щом научи за битката с бенинската флота, разузнавателната му служба ще го предупреди за навлизането на екипажа ви на територията на страната. Ще ги арестуват в момента, в който акостират някъде.
— Точно това е проблемът, който ни доведе при вас, госпожо Генерален секретар.
„Това било“, помисли си Хала.
— Какво искате от мене, адмирале?
— Да ми помогнете да спася хората си.
— Предположих, че ще се стигне до това.
— Най-важното е да им се притечем на помощ веднага, щом открият произхода на замърсителя.
— Спешно ни трябват резултатите от анализа — заяви категорично Чапман.
— Всъщност резултатите от анализа са това, което искате да спасите — отвърна тя хладно.
— Нямам навика да изоставям смелите мъже — заяви гордо Сандекър.
Хала поклати отрицателно глава:
— Съжалявам, господа. Разбирам отчаяното ви положение, но не мога да излагам на опасност честта на поста си и да злоупотребявам с властта си, като участвам в незаконна международна операция, независимо колко решаваща е тя.
— Дори и ако мъжете, които ще спасите, са Дърк Пит, Ал Джордино и Руди Гън?
За миг очите й се разшириха, след което тя се отпусна назад в креслото си. Спомените от миналото нахлуха за момент в главата й.
— Картината започна да ми се изяснява — каза меко тя. — Използвате ме точно така, както сте използвали и тях.
— Не замислям тенис среща със знаменитости — заяви категорично Сандекър. — Опитвам се да предотвратя смъртта на хиляди хора.
— Вие наистина забивате стрелите си точно в сърцето.
— Когато е необходимо.
Чапман повдигна въпросително вежди.
— Страхувам се, че не разбирам нито дума.
Хала гледаше в пространството пред себе си, докато говореше:
— Преди около пет години тримата мъже, които сте изпратили по река Нигер, спасиха живота ми от терористи убийци не един, а два пъти. Първият път беше в една планина в Брекенридж на Магелановия проток. Адмирал Сандекър се възползва от това, знаейки, че съвестта не би ми позволила да не им се отплатя.
— Мисля, че си спомням — кимна Йегър. — Беше по време на преследването за съкровището на Александрийската библиотека.
Сандекър се изправи, заобиколи и седна до нея.
— Ще ни помогнете ли, госпожо Генерален секретар?
Хала стоеше неподвижна като статуя, която бавно се разпуква. Дишането й беше повърхностно и слабо. Накрая се извърна малко и застана с лице към Сандекър.
— Добре — каза меко тя. — Обещавам да използвам всичко, до което имам достъп, за да измъкна приятелите ни от Западна Африка. Да се надяваме само, че не сме закъснели и те все още са живи.
Сандекър се извърна. Не искаше тя да види облекчението, което се изписа по лицето му.
— Благодаря ви, госпожо Генерален секретар. Задължен съм ви. Задължен съм ви много.