16.
— Никаква следа от живот. — Гримес гледаше запустялото селище Аселар. — Нито куче, нито коза.
— Действително изглежда мъртвило — каза Ева, закривайки очи от слънцето.
— По-мъртво от сплескана жаба на магистрала — забеляза Хопър, като гледаше през бинокъла.
Те стояха на малко скално възвишение в пустинята, наблюдавайки Аселар. Единственото доказателство за хора бяха гумите на камиони, които лежаха изоставени в селото откъм североизток. Странно, никой не се появи, за да отбележи тяхното пристигане. Ева имаше впечатлението, че това е един изоставен град от древни времена.
Хопър се обърна към Батута:
— Много мило, че ни сътрудничите, капитане, и че ни разрешихте да кацнем тук, но това, което виждам, е един призрачен град в пустинята.
Батута седна зад волана на открития мерцедес кабрио и каза невинно:
— Керванът от солните мини в Таодени докладва за заболяване в Аселар. Какво друго мога да ви кажа?
— Нищо няма да ни стане, ако го видим — каза Гримес.
Ева добави в съгласие:
— Ние бихме анализирали водата от кладенеца, за да сме сигурни, че е добра.
— Моля ви, минете оттук — каза Батута. — Ще се върна до самолета, за да докарам багажа на вашите хора.
— Браво, капитане — одобрително каза Хопър — и наглеждайте нашето оборудване.
Без отговор или сбогуване Батута вдигна облак прах и се отправи към самолета, който се беше приземил на една дълга отсечка върху равната земя.
— Дявол го взел, много бързо стана услужлив — забеляза Гримес.
А Ева добави:
— Твърде услужлив, ако питате мен.
— Не се притеснявам много за това — каза Гримес, гледайки нямото селище. — Ако това беше американски уестърн, бих казал, че се разхождаме в капан.
— Капан или не — каза Хопър спокойно, — нека повървим и потърсим обитатели.
Десет минути по-късно те вървяха по тесните като алеи улици на Аселар. Трябваше да правят по няколко крачки напред и назад, за да заобиколят несъбрания разпилян боклук, пръснат навсякъде по земята. Лек топъл бриз ги полъхна и те усетиха миризмата на развалено и прогнило месо, която дразнеше ноздрите им. Отвратителната смрад се усещаше още по-силно след всяка крачка, която правеха напред.
Хопър оглеждаше входовете на постройките, докато стигна пазарището. Тук пред очите им се разкри покъртителна картина. Никой от тях, дори и в най-дивашките желания на подсъзнанието си, не можеше да си представи такава ужасна гледка. Смачкани останки от човешки скелети бяха подредени в една линия, като че ли щяха да бъдат излагани за продан. Опушена и изсушена човешка кожа висеше на едно дърво на пазарния площад, атакувана от ято мухи.
Първата мисъл на Ева бе, че тя вижда човешки останки от сражение с използване на въоръжена сила. Но тази теория бе светкавично опровергана в съзнанието й, тъй като то не можеше да обясни подреждането на скелетите или одраната висяща кожа. Нещо се беше случило тук, което е стигнало твърде далеч, вероятно сражение между кръвожадни войници и пустинни бандити. Тя се наведе и вдигна една кост. Беше от ключицата на рамото. Огледа я внимателно и забеляза отпечатъци от човешки зъби. Храната в стомаха й се надигна. Искаше й се да повърне.
— Канибализъм — прошепна тя в шок.
Гримес взе костта от ръката й и я погледна.
— Тя е права — каза той на Хопър. — Някакви бесни маниаци са изяли всички тези бедни дяволи.
— Има още някой, който не се е върнал при скелетите. Вие и Ева чакайте тук. Ще проверя къщите и ще видя дали мога да намеря един жив човек.
— Предлагам да си плюем на петите обратно към самолета, преди да сме станали месно меню — настояваше Гримес.
— Глупости — прекъсна ги Хопър, — ние търсим един екстремен случай на анормално заболяване. Това може да се окаже конкретния пример на заболяване от токсично замърсяване. Ще продължим да търсим и аз няма да се махна оттук, докато не разнищя до дъно всичко.
— Ще дойда с вас — каза Ева утвърдително.
Гримес също се съгласи. Той беше кавалер от старата школа и не можеше да допусне да бъде по-страхлив от една жена.
— Добре, ще търсим заедно.
Хопър го потупа по гърба.
— Добро шоу, Гримес. Ще бъде чест за мен да бъда частица от супата на деня заедно с вас.
В първата къща, в която влязоха, откриха два трупа на мъж и жена, починали преди седмица. Горещината беше изсушила техните тъкани и свила кожата им. Смъртта не е била мигновена, а мъчително бавна, определи Хопър след обстоен преглед. Това не е било смърт от бързодействаща отрова. Тя е настъпила от удушаване.