— Кобалт? — скочи Хопър от шезлонга си.
— Не се учудвай — каза Гримес, — витамин B12 съдържа почти 4,5% кобалт.
— Две от вашите констатации съвпадат с моите резултати от анализа на водата в кладенците — каза Хопър. — Има достатъчно арсеник и кобалт във водата, от която пият камилите.
— Подземно проникване — каза Ева, поглеждайки към пламъка на печката, около която бяха насядали. — Потокът вода под земята минава през почви, геологично съдържащи депозити на кобалт и арсеник.
— Ако разчитам на училищните си знания — каза Хопър, — най-общо арсеникът е николит — минерал, смесен с кобалта.
— Това е върхът на айсберга — сдържано каза Гримес. — Комбинацията на двата елемента все още не е достатъчна за създаването на тази бъркотия. Някаква друга субстанция или компаунд действа като катализатор с кобалта и арсеника, за да увеличат нивото на токсичност над обикновеното, което предизвиква увеличения брой кръвни телца. Това звено липсва.
— Вероятно тази субстанция провокира тяхната мутация — допълни Ева.
— Мистерията не е по-сложна, отколкото е — каза Хопър, — но нещо ме връща към моя анализ. Открих високо съдържание на радиоактивност.
— Интересно — каза Гримес заинтригувано, — но в този случай при наличието на нормално ниво на радиация броят на червените кръвни телца щеше да намалее. Не забелязах нещо през време на моето изследване, което да предполага хронични ефекти на радиоактивност.
— Да считаме ли, че проникването на радиация във водата на кладенеца е станало неотдавна? — попита Ева.
— Уместна възможност — потвърди Гримес, — но ние сме твърде далеч от разгадаването на непознатата субстанция — убиец.
— Оборудването ни е ограничено — сподели Хопър, — ако ние търсим нов вид бактерия или някакви комбинации от екзотични химикали, няма да имаме възможността изобщо да идентифицираме случаите тук. Ще трябва да вземем нашите проби за изследване в лабораторията ни в Париж.
— Може би това е синтетичен отпадъчен продукт — подхвърли внезапно Ева, разхождайки се. — Откъде може да идва той? Със сигурност, не оттук.
— А може би от преработващия завод за опасни промишлени отпадъци във форт Фуро? — изпревари Гримес.
Хопър се беше загледал в лулата си.
— Двеста километра на северозапад. Твърде голямо разстояние, за да се пренесе замърсителят чрез вятъра и да попадне в градските кладенци. Това не обяснява високите радиационни стойности. Заводът във форт Фуро не е проектиран да преработва радиоактивни отпадъци. Освен това опасните материали се изгарят. Така че няма начин да проникнат в подпочвените води и след това да стигнат толкова далече, без почвата да абсорбира смъртоносните химикали.
— Окей — каза Ева. — Какъв ще бъде нашият следващ етап от проучването?
— Пакетираме и летим до Кайро, а след това до Париж с нашите проби.
Ева отвърна:
— Съгласна съм. Колкото по-бързо оформим нашето разследване при домашни условия, толкова по-добре.
Хопър се обърна и погледна към Батута, който не говореше нищо, но седеше, слушайки видимо безразличен, докато магнетофонът, поставен под ризата му, записваше всяка тяхна дума.
— Капитан Батута?
— Да, доктор Хопър.
— Ние решихме да отлетим за Египет утре рано сутринта. Съгласен ли сте с това?
Батута пусна широка усмивка и засука единия край на мустаците си.
— Съжалявам, но трябва да остана и да докладвам на моите началници за състоянието в селището. Вие сте свободни да продължите до Кайро.
— Ние не можем просто така да ви оставим тук!
— Има достатъчно бензин в колите. Аз просто ще взема един от ланд ровърите и ще се върна в Тимбукту.
— Това се 400 километра. Знаете ли пътя?
— Роден съм и съм отгледан в пустинята — каза Батута. — Ще тръгна по изгрев и ще бъда в Тимбукту, преди да падне нощта.
— Дали промяната на нашия план няма да ви създаде някакви неприятности с полковник Манса? — попита Гримес.
— Заповедта е да бъда на вашите услуги — каза Батута въодушевено. — Не ми е дадено друго разпореждане. Съжалявам само, че не мога да ви придружа до Кайро.
— Това ни устройва — каза Хопър, ставайки от стола си. — Ние ще натоварим първо нашето оборудване и сутринта ще отлетим за Египет.
Тъй като седянката около огъня се разтури и всички се прибраха по палатките си, Батута се отдели от тях и изключи скрития микрофон. После се доближи до самолета, като подаде сигнал с фенерчето си. Минута по-късно от кабината му слезе пилотът и се представи на Батута.