— Може би китайска или японска — предположи външният министър на Мали Месауд Джерма.
Чеик погали брадата си и намести очилата си.
— Нашите агенти също така са направили справка в корабостроителниците на Япония, Хонконг и Тайван, които проектират подобни яхти със скорост, надвишаваща 50 км в час. Нито една от тях няма представа за производството на подобна яхта.
— Вие въобще нямате никаква информация — каза Казим с учудване.
— Никаква — вдигна ръце Чеик, — сякаш Аллах я е пуснал от небето.
— Една обикновено изглеждаща яхта, която сменя флаговете си като жена дрехите, плава по Нигер Ривър — заключи Казим студено, — унищожава половината военен флот на Бенин с неговия командващ генерал, спокойно навлиза в наши води, без да бъде спряна за митническа и миграционна проверка, а вие седите тук и ми разказвате, че моето разузнаване не може да установи националността на корабостроителя или собственика.
— Съжалявам, генерале — отвърна Чеик нервно. Неговите очи гледаха Казим със студенина. — Може би ще успея, ако ми разрешите да изпратя един агент на дока в Ниамей.
— Това ще ни струва много, ако властите на Нигер разберат, че се месим, когато яхтата спре в дока за презареждане. Последното нещо, от което се нуждаем, е нашият агент да предизвика инцидент.
— Отговаря ли на повиквания по радиото? — попита Джерма.
Чеик поклати глава.
— На всички наши повиквания те мълчат.
Първият човек във военния съвет след Казим — Сейни Гаши, който изглеждаше повече като търговец на камили, отколкото военен, подхвърли:
— Каква е тяхната мисия?
— Това засега е мистерия, която моите разузнавачи не са успели да разрешат — каза язвително Казим.
— Сега те са на наша територия — рече външният министър Джерма. — Защо не са направили опит да ги спрат?
— Бенинският адмирал Матабу се опита и сега лежи на дъното на реката.
— Яхтата е въоръжена с торпедни ракети — отбеляза Чеик. — Ефективността им личи от резултатите.
— Но ние разполагаме с необходимата огнева мощ?
— Те плават нагоре по течението на Нигер — прекъсна ги Казим. — Те не могат да завият и да се върнат на хиляда километра до морето. Изглежда, правят опит да изпълняват някаква задача. Затова ние внимателно ще ги следим с ваш боен самолет, а сухопътната ни артилерия ще ги унищожи. Ще гледаме и ще чакаме. Когато свършат горивото, единствената им надежда за спасение ще бъде да се предадат. Тогава ще отговорят и на нашите въпроси.
— Ще можем ли да опазим нашите хора, които ще бъдат натоварени да прекъснат тяхната мисия? — заинтересова се Джерма.
— Да — отговори бързо Чеик.
Главният пилот излезе от кабината си и помоли за внимание.
— Ние виждаме яхтата!
— Ето. Най-после и ние ще може да видим за себе си тази загадка — каза Казим.
Джордино беше първият, който чу самолетните двигатели. Погледна нагоре и видя един самолет, който летеше на по-малко от 200 метра над реката със запалени светлини, мигащи в синьо. Видимо това беше голям пътнически самолет на малийските въздушни линии. Два или три бомбардировача като ескорт летяха след него. Първоначално изглеждаше, че пилотът се стреми да слезе в реката и да унищожи „Калиопа“. Но на два километра зад нея той се издигна и започна да кръжи в спирала.
Пит стоеше ням и трепереше. След това показа лакът и извика:
— Давайте направо, господа. Сега ще видите пиратски кораб и неговата чудесна банда от морски плъхове. Радвайте се на шоуто, но не повреждайте коритото. Ще бъдете избити.
— Това не може да бъде истина — произнесе Джордино, който току-що беше излязъл от машинното отделение. — Приготвил съм торпедните ракети и ако се наложи, ще прекроя крилата на самолета и неговия корпус.
Гън, който стоеше на стола на палубата, сподели:
— Радвам се на вашия хумор, но виждам, че те искат да ни унищожат. Не бива да предприемаме нищо, докато не слязат по-ниско.
— И така, какво ще правим? — попита Джордино.
— Да свалим един самолет като този е все едно да разбутаме гнездо на оси. Казим ще изпрати всичко, с което разполага — аргументира се Гън.
— Надявам се, че това е така — каза Пит, — но няма нищо сложно. След един час ще стане тъмно. Ние ще променим курса, доколкото е възможно, и ще се приближим до Гао, преди Казим да е започнал своята игра. Руди ще излезе и ще започне да плава към брега. След това ти и аз ще започнем стрелба, за да го прикрием. Тогава ще се опитаме да се спасим.