Джордино се показа зад него със загрижено лице:
— Добре ли си?
— Изтощен съм като футболен играч. Как сте ти и Руди?
— Няколко куршума префучаха покрай мене, но се отървах. Руди получи цицина на главата си, понеже се удари в стената вследствие на една твоя бърза маневра. Но това не можеше да го спре да продължи работата си.
— Той е мъжко момче.
Джордино запали фенерчето и освети лицето на Пит.
— Знаеш ли, че имаш забито парче стъкло на грозната си мутра?
Пит вдигна едната си ръка от руля и опипа малкото парче стъкло, забито в бузата му.
— Моля те, ти виждаш по-добре, извади го.
Джордино захапа фенерчето между зъбите си, насочи светлината към раната на Пит и внимателно измъкна стъклото. Изхвърли го през борда и отиде до аптечката в кокпита. След това постави лепенка върху лицето му и доволен от своята работа каза:
— Можеш да пътуваш. Още една брилянтна операция, извършена от доктор Албърт Джордино.
— Кой ли ще е следващият ти голям миг в медицината? — попита Пит, като направи широк завой и продължи да плава в тъмнината.
— Защо? Ще ти представя сметката.
— Ще ти изпратя чек.
Гън излезе от люка, носейки кубче лед върху главата си. Те спряха да се шегуват. Гън подхвърли:
— Дали адмиралът ще получи инфаркт, когато разбере какво сме направили с неговата лодка.
— Спокойно. Не мисля, че той очаква да я види някога отново — забеляза Джордино.
— Да я взривим ли? — попита Пит Гън.
— Да почакаме. Все още има време за един изстрел, преди да я потопим.
— Преследват ли ни още самолетите? Радарът показва само един.
Джордино вдигна глава към небето.
— Големият все още ни следи — потвърди той. — Твърде тъмно е, за да забележа ескортиращите бомбардировачи.
— Колко остава до Гао? — попита Гън.
— Около 75 или 80 километра — уточни Пит. — Дори при тази скорост ние няма да можем да видим светлините на града преди час.
— Предвид тези обстоятелства, остави ни сами — каза Джордино и гласът му се покачи две октави, за да преодолее вятъра и да може да се чуе.
Гън настрои портативното радио за връзка.
— Може да ни помогне, ако се опитаме да говорим с тях.
Пит се усмихна в тъмнината.
— Да, мисля, че е време да си разменим любезности.
— Защо не? — продължи Джордино. — Любопитен съм да чуя какво имат да ни кажат.
— Разговаряй с тях, можем да спечелим време и да стигнем Гао — заключи Гън. — Имаме идеалният начин да го направим.
Пит подаде румпела на Джордино, усили микрофона на портативното радио, така че да може да се чува всичко, и започна да говори:
— Добър вечер. С какво мога да ви помогна?
Настъпи кратка пауза. След това един глас отговори на френски:
— Мразя този език — изломоти Джордино.
Пит го погледна и продължи по микрофона на френски:
— Не говорите ли френски?
Гън повдигна вежди.
— Знаеш ли какво каза?
Пит го погледна невинно:
— Казвам му, че не говоря френски.
Гън отбеляза:
— Не, ти току-що му каза, че той не говори френски.
— Каква глупост!
Един глас се обади от микрофона:
— Аз разбирам английски.
— Това е добре — отвърна Пит. — Карай нататък.
— Идентифицирайте се.
— Първо вие.
— Много добре. Аз съм генерал Затеб Казим, шеф на военния съвет на Мали.
В отговор Пит се обърна и погледна към Джордино и Гън.
— Важна клечка.
— Аз винаги съм желал да се запозная с високопоставени личности — отвърна Джордино със сарказъм. — Но никога не съм мислил, че това ще се случи, когато съм почти като в капан.