— Идентифицирайте се — повтори Казим. — Вие ли командвате този американски кораб?
— Едуард Тийч, капитан на „Куин Анс Ривендж“.
— Завършил съм университета в Принстън — отговори Казим сухо. — И съм много близък с черния пират. Моля, свалете маската и съобщете името на вашия кораб.
— А ако имам други планове?
— Вие и вашият екипаж ще бъдете унищожени от бомбардировачите на малийските въздушни сили.
— Ами ако те не уцелят по-добре, отколкото вашият боен кораб? — дразнеше Пит Казим.
— Не си играйте с мен! — каза Казим. Тонът на гласа му стана заплашителен. — Кои сте вие и какво правите в моята страна?
— Може да се каже, че сме домашна компания на риболов.
— Спрете и закответе вашия кораб незабавно! — заповяда Казим.
— Не мисля, че имам желание — отвърна Пит кавалерски.
— Вие и вашият екипаж със сигурност ще умрете, ако не го направите.
— Тогава вие ще изгубите една яхта като никоя друга в света. Единствената по рода си. Мисля, че имате идеята да я запазите.
Настъпи тишина и Пит знаеше, че няма да е за дълго.
— Прочетох докладите за вашето малко спречкване с моя приятел адмирал Матабу и съм наясно за вашата огнева мощ.
— Тогава вие знаете, че бихме могли да изпратим вашия боен кораб на дъното на реката.
— Съжалявам, че стреляха по вас, нарушавайки моята заповед.
— Ние също така можем да ударим вашия командирски самолет и да го свалим — блъфира Пит.
Казим не беше глупав. Той беше предвидил такава възможност.
— Аз ще умра, вие ще умрете. Каква е ползата от това?
— Дайте ни възможност да си помислим и ще ви отговорим, докато стигнем Гао.
— Аз държа на думата си — каза Казим с неудоволствие. — В Гао вие ще застанете на дока. Ако се опитате да направите глупав опит за бягство, моите въздушни сили ще ви унищожат.
— Разбирам, генерале. Вие правите нашия отбор кристалночист.
Пит изключи радиото и се развика:
— Обичам, когато правя добра сделка.
Светлините на Гао блеснаха в тъмнината на по-малко от пет километра от тях. Пит пое руля от Джордино и се обърна към Гън:
— Наблюдавай дълбочината, Руди.
— Скоростта е почти 75 възела. При това положение не бих могъл да я определя — възрази Гън.
— Не се притеснявай. Ще я намаля с десет възела. Ти наблюдавай самолета. — След това се обърна към Джордино: — Поговори сладко с Казим. Ангажирай вниманието му.
Джордино включи радиото и започна с бавен тон:
— Бихте ли повторили условията си, генерале?
— Спрете с вашите глупости и опити да се измъкнете. Вкарайте вашия кораб в Гао и ще живеете. Това са условията ми.
Докато Казим говореше, Пит подхождаше с „Калиопа“ все по-близо до брега на реката, който водеше към града. Напрежението в кокпита растеше. Той прецени, че Гън трябва да скочи във водата, преди светлините на Гао да се отразят в нея, а той самият трябваше да запази спокойствие. Играта беше малийците да не забележат тяхната последна маневра. Дълбокомерът показваше, че става по-плитко. Той приготви тротила, който щеше да изпрати „Калиопа“ на дъното.
— Време е — каза Пит на Гън. — Върви и добра сполука.
Без да каже дума за сбогуване Гън, се спусна във водата, като влачеше след себе си ролката с кабела за взривяване.
Джордино погледна зад кърмата, но Руди беше вече напълно изчезнал в тъмната вода. Доволен, че неговият приятел безопасно ще преплува последните 50 метра от яхтата до брега, той продължи спокойния си разговор с Казим:
— Ако ни обещаете безопасно пътуване из вашата страна, яхтата или поне това, което е останало от нея, е ваше.
Казим отговори:
— Приемам.
— Ние нямаме желание да мрем в ада на огъня или в тази мръсна река.
— Мъдро решение — отговори Казим. Думите му прозвучаха формално, но се усещаше триумфа, който отразяваше гласа му. — В действителност вие нямате друг избор.
Пит имаше гадното усещане, че е преиграл. Съмняваха се дали Казим не възнамерява да ги убие и да хвърли телата им на чакалите. Планът, ако той можеше да бъде наречен такъв, щеше да им осигури не повече от няколко часа време. Но миг по-късно ги осени едно неочаквано решение, което дотогава не бяха си представяли.