— Ти си познат като човек от турска националност. Кой би могъл да разкрие, че французите са те завербували, когато си бил студент в Истанбулския университет?
— Ако някой се зарови по-дълбоко, сигурно ще открие тайната. Първото задължение на добрия агент е да работи в сянка, без да бие на очи или да бъде забелязан. Аз направих компромис с моето прикритие в ООН, когато се влюбих в теб. Ако евентуално британските, съветските или американските служби се доберат до нашата връзка, техните разузнавачи няма да се спрат пред нищо, докато не изровят и най-малката подробност за нея и после да я използват срещу теб.
— Но те не знаят нищо — отвърна тя с надежда.
— Не, и те няма да могат. Заради това ние не трябва да се виждаме извън сградата на ООН.
Хала се обърна и погледна през мокрото от дъжда стъкло на колата.
— Тогава защо си тук?
Йерли пое дълбоко въздух.
— Нуждая се от услуга.
— Нещо, засягащо Обединените нации или твоите френски господари?
— И двете.
Тя почувства, че се задушава.
— Ти само ме използваш, Исмаил. Експлоатираш чувствата ми, за да играеш своите дребни шпионски игри. Ти си един безскрупулен плъх.
Той не каза нищо.
Тя се предаде, както много добре знаеше, че ще направи.
— Какви сведения искаш от мен?
— Има един епидемиологичен екип на Световната здравна организация — занарежда той с делови глас, — който разследва съобщенията за една странна болест в пустинята на Мали.
— Чух за този проект. Беше съобщено за него през времето на моя ежедневен брифинг преди няколко дни. Доктор Франк Хопър ръководи разследването.
— Точно така.
— Хопър е добре известен учен. Каква е твоята намеса в тази мисия?
— Моята задача е да координирам тяхното пътуване и да им осигуря храна, транспорт, лабораторна екипировка — по малко от тези неща.
— Все още не съм наясно какво искаш от мен.
— Бих искал да отзовете доктор Хопър и неговите хора незабавно.
Тя се обърна и го погледна с изненада.
— Защо искаш това?
— Защото са в голяма опасност. Имам сведения от добър източник, че ще бъдат убити от западноафрикански терористи.
— Не мога да повярвам!
— Истина е — каза той сериозно. — Ще бъде поставена бомба в самолета им и той ще експлодира над пустинята.
— За кого работиш? — промълви тя. Гласът й трепереше. — Защо идваш при мен? Защо не предупредиш доктор Хопър?
— Опитах се да се свържа с него, но той отказа всякаква връзка.
— Не можеш ли да помолиш малийските власти да предотвратят атентата и да осигурят защита?
Йерли отговори:
— Генерал Казим гледа на тях като на нежелани чужденци и отказва мерки за тяхната сигурност.
— Щях да съм глупачка, ако не мислех, че има нещо много по-интригуващо в тази история, отколкото просто поставянето на бомба.
Той я погледна право в лицето.
— Повярвай ми, Хала, единствената ми мисъл е да спася доктор Хопър и неговите хора.
Хала искаше безрезервно да му повярва, но дълбоко в сърцето си знаеше, че я лъже.
— Изглежда, през тези дни всеки разследва замърсяване в Мали и всичките спешно искат помощ и евакуация.
Йерли погледна загадъчно, но не каза нищо, очаквайки да продължи.
— Адмирал Сандекър от НЮМА дойде при мен с настоятелната молба да използва нашия отряд за бързо реагиране, за да евакуираме трима от неговите хора, попаднали в ръцете на малийските секретни служби.
— Американците разследват също източник на опасно замърсяване в Мали?
— Да, в частност това е една нелегална операция, но малийското военно разузнаване ги е разкрило.
— Заловени ли са?
— Не, допреди четири часа.
— Къде точно са разследвали?
Йерли изглеждаше разтревожен и Хала улови голямо напрежение в гласа му.
— В река Нигер.
Йерли хвана рамото й и очите му изглеждаха опечалени.
— Искам да зная повече за това.
За момент тя почувства някаква тръпка.
— Те изследваха източника на един химичен компаунд, който е причина за червените приливи и отливи по целия африкански бряг.
— Четох за това във вестниците. Продължавай.
— Казаха ми, че те ползват една яхта с оборудване за химични анализи и извършват това, като вземат непрекъснато проби от реката.