— Вероятно няма да издържиш мъченията. Аз не мога. Мисълта за евентуална болка ме прави безпомощен. Ако не искаш да кажеш на генерал Казим това, което иска, аз ще го направя.
За момент на Джордино му притъмня пред очите, след това се съвзе и изкрещя, изпълнен с гняв:
— Ти си мръсно влечуго! Ти си предател!
Гласните протести на Джордино изведнъж затихнаха, тъй като Казим насочи пистолета си право в лицето му, дори го потърка по бузата, като му причини малка рана. Джордино отстъпи две крачки назад, спря и настръхна като разярен бик. Казим зареди на автоматична стрелба пистолета и го опря между веждите му.
„Стана тя, каквато стана“ хладнокръвно помисли Пит, обезпокоен от горещия темперамент на Джордино. Той направи рязко движение и застана през Казим, като избута зад гърба му Джордино.
— Спрете, за бога!
Незабелязано Масар натисна един бутон, закрепен на малка конзола върху канапето. Преди някой да успее да се обади или направи някакво движение, нахълта малка армия от членове на екипажа. Те хванаха Пит и Джордино и ги повалиха на пода. Пит разбра, че е безполезно да оказва съпротива, но Джордино се мяташе като заклан и псуваше.
— Отведете този обратно в металния бокс до парното! — извика Масар, сочейки с крак Джордино.
Пит видя как те завързаха ръцете на Джордино отзад с един кабел и след това стегнаха кабела около врата му, точно под ухото. Хванаха го под мишниците и го завлякоха към предишния им арест.
Казим насочи оръжието към Пит, който все още лежеше на пода.
— Е, тъй като ти предпочиташ сърдечния разговор пред агонията, защо не започнеш с истинското си име.
Пит се завъртя на една страна и седна.
— Пит. Дърк Пит.
— Трябва ли да ти вярвам?
— Това е име като всяко друго.
Казим се обърна към Масар.
— Претърсихте ли ги?
Масар отвърна:
— Не, те не носеха никакви документи или удостоверения.
Казим погледна Пит. Лицето му беше непроницаемо.
— Вероятно ще можете да ме осветлите защо влязохте в Мали без паспорти?
— Няма проблем, генерале! — пророни думите си Пит. — Партньорът ми и аз сме археолози. Бяхме сключили договор с една френска фондация да изследваме река Нигер за останки от древни плавателни съдове. Паспортите ни изчезнаха, когато нашата яхта беше нападната от един от вашите кораби и потопена.
— Ще станете честни археолози като новородените деца, след като бъдете оковани в металната кутия до парното за два часа. Вие сте твърде устойчиви, безстрашни и арогантни, за да бъдете нещо друго, освен обучени вражески шпиони.
— Каква фондация? — подхвърли Масар.
— „Дружеството на френското историческо наследство“ — отговори Пит.
— Никога не съм чувал за него!
Пит махна безпомощно с ръце.
— Какво мога да кажа?
— Откога археолозите изследват древността със суперлуксозна яхта, оборудвана с ракети и автоматично оръжие? — попита Казим саркастично.
— Никога не вреди, ако е подготвена срещу пирати или терористи! — усмихна се Пит глупаво.
В същия момент се почука на вратата. Един от хората на Масар влезе и му връчи съобщение.
— Отговорът, господине.
Масар хвърли поглед върху съдържанието на текста и отвърна:
— Предайте моите поздрави и му кажете, че трябва да продължи разследването.
След като човекът напусна, Казим попита:
— Хубави ли са новините?
— Най-вече осветляващи — продължи Масар, — от моя агент в ООН. Изглежда, тези хора са от НЮМА — Вашингтон. Тяхната задача е да намерят източника на химическо замърсяване, което съществува в Нигер, и причинява бърз растеж на червените приливи и отливи след влизането му в океана.
— Фасада — възрази Казим, — нищо повече. Те душат наоколо за нещо, далеч по-значимо от замърсяването. Мисля, че е петрол.
— Главната задача на моя агент в Ню Йорк е да разбере точно това. Той предполага, че може би такава дейност е прикритие, още повече че неговият източник на информация не споделя това.
Казим изгледа Масар с подозрение.
— Надявам се, че няма връзка с форт Фуро?
— Не, разбира се — отговори Масар спокойно. — Моят завод е твърде отдалечен, за да засегне Нигер. Не, това трябва да бъде само твоят, който поради различни несигурни договори си оставил да работи без контрол.