Лицето на Казим стана мораво и безжизнено.
— Ако някой е отговорен за разпространението на химическото замърсяване в Мали, стари приятелю, това си ти.
— Не е възможно — каза спокойно Масар. Той погледна към Пит и попита: — Намирате ли разговора за интересен, г-н Пит?
— Не разбирам за какво говорите.
— Вие и вашият партньор трябва да сте много ценни хора.
— Не е вярно. В момента ние сме само обикновени ваши затворници.
— Какво искаш да кажеш, когато ги наричаш „ценни“? — заинтересова се Казим.
— Моят агент докладва също така, че ООН е изпратил своя отряд за бързо реагиране, за да ги освободи.
Само за секунда Казим изглеждаше объркан, но бързо дойде на себе си.
— Специално подразделение идва тук?
— Вероятно вече е на път. Така че г-н Пит може да се свърже със своя покровител. — Масар хвърли око още веднъж на съобщението. — Според моя агент, той се казва адмирал Джеймс Сандекър.
— Изглежда, нищо не може да ви изненада.
Елегантният салон на яхтата се охлаждаше приятно от въздушния кондиционер, така че Пит се съвземаше след времето, прекарано в металния бокс. Той беше съкрушен от факта, че Масар знае за същността на тяхната мисия. Опитваше се да си представи кой може да е възможният предател, но в съзнанието му беше хаос.
— Добре, добре, ние не сме толкова умни и хладнокръвни, когато ни дърпат чаршафа, нали, приятелю мой? — подхвърли Казим и си наля още една чаша от превъзходното шампанско на Масар. — Къде възнамерявате да се срещнете с отряда за бързо реагиране, г-н Пит?
Пит се опитваше да си придаде изражение на човек, получил амнезия.
Това беше задънена улица. Бе повече от очевидно, че мястото, където ще се осъществи кацането на отряда, е летището Гао. Той се надяваше да изпуснат Гън, но се излъга в надеждите си, че Казим е толкова тъп, както изглежда на пръв поглед и реши да блъфира.
— Летище Гао, там ще кацнат. Трябва да ги чакаме на западния край на пистата.
Казим изгледа Пит за момент, след това внезапно го халоса с барабана на своята „Берета“ по главата, като изкрещя:
— Лъжец.
Пит наведе главата си и закри лицето си с ръце:
— Това е истината. Кълна се!
— Лъжец! — повтаряше Казим. — Пистата на Гао е разположена в посока север-юг, няма западен край.
Пит въздъхна с облекчение и изправи глава много бавно.
— Знаех, че е безполезно да упорствам. Рано или късно щяхте да ме разкриете.
— За съжаление. Има начини да постигна това.
— Добре — каза Пит. — Инструкциите на адмирал Сандекър са, че след като унищожим яхтата, трябва да отидем на юг от Гао, на около 20 километра, в една широка изоставена падина. Хеликоптерът трябва да дойде от Нигерия.
— Какъв е сигналът за опознаване?
— Няма нужда от сигнал. Околността е пустинна. Хеликоптерът ще остане на светлини след кацането и ще бъде разпознат от нас.
— В колко часа ще кацне?
— В четири сутринта.
Казим го изгледа дълго и изпитателно, след което заключи:
— Ако ме лъжете отново, дълбоко ще съжалявате.
Генералът постави пистолета си обратно в кобура и се обърна към Масар.
— Няма време за губене. Трябва да се подготвя за церемонията по посрещането.
— Би трябвало да бъдеш находчив, Затеб, като държиш ООН отряда на мушка. Твърдо те съветвам да не подценяваш възможностите му. Когато те не намерят Пит и неговия приятел, ще се върнат обратно в Нигерия. Да свалиш хеликоптера през това време и да убиеш екипажа му е толкова лесно, както да събориш кукувиче гнездо.
— Те са нарушили границите на моята страна.
— Много тривиално — махна с ръка Масар. — Националната гордост не ти подхожда. Те ще провалят своята цел. Пусни ги да си вървят безнаказано.
Казим се усмихна лукаво, после избухна в силен гърлен смях.
— Ив, ти ми отнемаш цялото удоволствие от живота.
— Докато пълня с милиони франкове джоба ти.
— И това също! — отвърна Казим.
Масар посочи към Пит:
— Въпреки всичко ти ще имаш своето развлечение с тези двамата. Сигурен съм, че ще ти кажат онова, което искаш да научиш.
— Те ще проговорят до обяд.
— Уверен съм, че ще го направят.
— Благодаря ти, че ще ги поизпотиш малко в твоя чудесен метален бокс до машинното отделение.