— Тебеца е там, където свършва пустинята и започва адът. Тук се добива злато в мините от осъдени затворници и роби.
— Нещо подобно като в солните мини в Тоудени — каза Хопър, поглеждайки към пушките, насочени в него, докато говореше. — Имате ли нещо против да не пъхате тези пушки в лицето ми?
— Те са необходимост, д-р Хопър.
— Не се безпокойте. Нямаме намерение да крадем вещите. — Хопър прекъсна изречението по средата, очите му щяха да изхвръкнат от орбитите, когато той продължи с учуден тон, почти шепнешком: — Вие знаете името ми?
— Да, ние ви очаквахме.
— Кой сте вие?
— Казвам се Селиг О’Банион и съм главен инженер по производството в мините. — О’Банион се обърна и посочи огромната жена: — Моята дясна ръка е Мелика, което означава кралица. Вие и вашите хора ще получавате заповедите от нея.
Може би изминаха около десет секунди в мълчание, нарушавано само от бавно работещите турбини на самолета, след което Хопър възрази:
— Заповеди, за какво, по дяволите, говорите?
— Вие сте изпратени тук по нареждане на генерал Затеб Казим. Неговото първо желание е да работите тук, в мините.
— Това е отвличане! — протестира Хопър.
О’Банион поклати глава.
— Истинско отвличане, д-р Хопър. Вие и вашият екип учени от ООН няма да бъдете третирани и държани като заложници. Вие ще бъдете принудени да работите в мините на Тебеца, добивайки злато за националния трезор на Мали.
— Вие сте по-нахален и от хлебарка! — започна Хопър, когато Мелика го удари през лицето с нейния тежък камшик. Той се наведе шокиран, опипвайки синината по бузата си.
— Твоят пръв урок като роб, вонящо прасе! — изруга огромната жена. — Започвай сега и няма да говориш, ако не ти наредят!
Тя вдигна камшика, за да удари отново Хопър, но О’Банион я хвана за рамото.
— Леко, жено! Дай му време, за да получи представа за нещата.
Той изгледа останалите учени от екипа, които бяха заобиколили на прилично разстояние Хопър. Очите им изразяваха шок и ужас.
— Искам ги в добро състояние през първия им работен ден.
С неудоволствие Мелика прибра камшика.
— Страхувам се, че много жалиш дебелата им кожа, Селиг, те не са направени от порцелан.
— Вие сте американка? — каза Ева.
Мелика отвърна:
— Правилно, сладурче. Десет години като шеф на надзирателите към женския затвор в Корона, Калифорния. Всеки, който ми е ял попарата, още ме помни.
— Мелика полага специални грижи за жените работнички — каза О’Банион. — Сигурен към, че тя ще положи за вас същите грижи, както за другите жени, които работят тук.
— Вие карате жени да работят в мината? — каза Хопър невярващо.
— Да, определен брой от тях, включително и децата им — отвърна сурово О’Банион.
— Това е безпрецедентно нарушаване на човешките права! — извика Ева ядосано.
Мелика изгледа О’Банион с лукава усмивка.
— Може ли?
Той отвърна:
— Може. Разбира се!
Грамадната жена заби края на камшика в стомаха на Ева и тя се преви. Мелика я събори по гръб и й нанесе още един удар, така че Ева имаше усещането, че е покрита с мокро одеяло. Щеше да остане на земята още дълго, ако Хопър не я беше грабнал през кръста и изправил.
— Скоро ще разберете, че и устната съпротива се наказва — каза О’Банион. — По-добре е да прекарате остатъка от вашето време на земята колкото е възможно по-безболезнено.
Хопър произнесе с определена надежда:
— Ние сме уважавани учени от Световната здравна организация и вие не можете просто да ни екзекутирате без причина.
— Да ви екзекутираме ли, драги докторе? — каза спокойно О’Банион. — Нищо подобно! Ще настояваме да работите до своята смърт.
24.
Планът потръгна, точно както Пит се надяваше. Когато бодигардът го свали обратно в парната кутия, той се показа послушен и сговорчив при поставянето на белезниците и веригата към тръбите, само и само да може да си осигури благоприятна позиция, която да му позволи после да освободи себе си и Джордино. И Пит остана прав, ръцете му бяха вързани така с белезниците, че му позволяваха да ги движи по протежение на цялата дължина на тръбата и да направи опит да я демонтира, като по този начин щеше да освободи и двамата от веригите.