— Дайте ми вашите пари — каза Дигна решително.
— Синът на един шеф проси пари — засече го Пит. — Вие трябва да сте голям източник на доходи за стария си баща.
— Не противоречете — отвърна Дигна студено. — Дайте ми всичките си пари или кръвта ви ще оплиска пода!
Джордино се постара да избегне конфронтацията и застана в единия ъгъл на бара. Четиримата мъже се изправиха от масата си и вероятно чакаха сигнал от Дигна. Такъв сигнал нямаше. Малийците се смутиха от показаното малодушие на техните потенциални жертви.
Пит се наведе през масата и застана очи в очи с Дигна.
— Знаеш ли какво правим с моя приятел, когато попаднем ма хора като теб?
— Вие не можете да уплашите Мохамед Дигна — заяви той предизвикателно.
— Това, което ние правим — продължи Пит спокойно, — е да ви забиваме един юмрук в зъбите.
— Единственият начин да уплашиш мюсюлманина, е да го поставиш в допир с прасе. Той счита това за скверно и много обидно — подхвърли Джордино.
За да изпълнят своите намерения, Пит свали от тезгяха на бара едно парче свински бекон, с което натри устата на Дигна. За няколко секунди Дигна остана неподвижен, издавайки гърлени звуци. Мускулите на лицето му бяха опънати, а зъбите му тракаха неконтролирано. Той се изправи и измъкна дълъг нож изпод своето наметало. Но беше твърде късно. Пит стовари силния си юмрук в челюстите му и го прехвърли през масата на играещите домино, събаряйки всички плочки на играта. Хората на Дигна заобиколиха Пит с извадени ножове, а един от тях държеше и малка брадва. Пит сграбчи един стол, развъртя се и го стовари върху своите нападатели. Някои от тях изреваха от болка и в помещението настана паника. Обикновените посетители гледаха как да се измъкнат през тясната врата на бара.
В това време Джордино счупи една бутилка уиски в главата на този, който държеше брадвата, и го събори по очи. Пит вдигна една маса над главата си, като я държеше с двете си ръце и я въртеше като щит. Нападателите спряха своите атаки за момент, мъчейки се да го нападнат откъм гърба. Но в това време Джордино грабна друга бутилка и успя да се справи с двама от тях. Пит довърши третия.
— Нямаме време за повече упражнения — измърмори Джордино. — Тези момчета не ще могат да се появят преди по малко от пет минути по улиците на Бурем.
— Наблюдавай вратата — каза Пит.
Той се обърна към собственика, който стоеше напълно безразличен на бара, прелиствайки страниците на вестника си, сякаш това, което стана пред очите му, беше обикновено нощно забавление.
— Гаражът? — попита го Пит.
Собственикът повдигна глава, засука мустак и посочи с ръце южната страна на бара. Пит му хвърли няколко франка за нанесените щети и му каза „Мерси“.
— Ще запомним това място! — каза Джордино.
Пит погледна часовника си.
— Остават четири часа до разсъмване. Да тръгваме, преди да са алармирали за нас.
Те напуснаха бара и прикривайки се зад зданията, се придвижиха на няколко километра към града. Повечето къщи бяха тъмни и почти нямаше никакъв шанс да ги срещне някой по улиците. Така те стигнаха до една голяма тухлена къща, която имаше широка метална врата и голям двор. Вгледаха се и забелязаха в двора тридесет стари коли, паркирани една зад друга. Двигатели и резервни части бяха складирани в единия ъгъл на двора. Те огледаха вратата на къщата, като се опитваха да разберат дали няма сигнална система или пък куче пазач, което би могло да ги изненада. След всички тези предпазни мерки решиха да прехвърлят оградата и да огледат колите.
— Мисля, че това е търсеният гараж — каза Пит. — Ако намерим и подходяща кола ще те предложа за медал.
Те внимателно оглеждаха колите из гаража, когато Пит изведнъж се спря пред една стара, много елегантна кола от преди Втората световна война.
— Боже мой! — извика Пит учудено. — Един „Авион Вуазин“!
— Какво?
— Един „Вуазин“. Произвеждан е във Франция от 1919 до 1939 година от Габриел Вуазин. Това е много рядка кола.
Джордино се разхождаше около нея, изучавайки тази уникална кола. Забеляза необикновените дръжки на вратите, хромираните лайстни, оригиналната решетка на радиатора. Пит се наведе да огледа гумите, след това отвори капака на двигателя, затвори го. Според него колата трябваше да работи. След това отвори вратата, влезе в колата и скачи контактните кабели. Всички уреди на таблото светнаха.
— Твърде стара птичка — забеляза Джордино.