— Господин Гън, ако това сте вие, моля, последвайте ме. Нямаме време.
Гън трепереше. Той не знаеше дали това не беше някакъв вид капан. Но бързо прогони глупавите си опасения. Генерал Казим не би разрушил собствения си въздушен флот заради един човек.
— Господин Гън — повтори офицерът, — ако не сте ме чули, повтарям ви да побързате или ще бъда принуден да ви оставя.
Това беше всичко, от което Гън се нуждаеше. Той се надигна от пясъчното си укритие и махайки с ръце като луд, се затича след него.
— Чакайте ме, идвам.
Когато Гън го настигна и се спря, непознатият офицер изгледа учения от НЮМА, който в момента приличаше на просяк.
— Добро утро. Вие ли сте Руди Гън?
— Аз съм — отговори Гън, бършейки се от потта. — Кой сте вие?
— Полковник Марсел Левант.
Гън го погледна с възхищение и разбра, че те са хора от групата за бързо реагиране, но за всеки случай попита:
— Каква група сте вие?
— Спасителен отряд за бързо реагиране към Обединените нации — отвърна Левант.
— Как научихте името ми и мястото, където да ме намерите?
— Адмирал Джеймс Сандекър получи съобщение от някой си Дърк Пит, който казал, че се криете близо до летището и трябва да бъдете незабавно евакуиран.
— И адмиралът изпрати вас?
— С одобрението на генералния секретар — отвърна Левант, — иначе как щях да зная, че сте Руди Гън.
— Но, по дяволите, може и други Руди Гъновци да са попаднали в тази част на пустинята.
— Вие нямате документи или карта за самоличност.
— Моите документи вероятно са на дъното на Нигер. Трябва само да ми повярвате.
Левант се запъти към борда на самолета.
— Готови за отлитане — нареди той. След това се обърна към Гън и му каза сърдечно: — Качвайте се в самолета, Гън. Нямаме повече време за празни разговори.
— Къде ще ме откарате?
Левант го погледна и отвърна:
— В Париж. Оттам вие ще летите до Вашингтон с „Конкорд“, където няколко важни личности очакват да се срещнат с вас. Това е всичко, което знам. Да тръгваме, защото времето ни притиска.
— Но вие унищожихте целия въздушен флот — отбеляза Гън.
— Само една част, страхувам се. Има още три други, базирани около столицата Бамако. Веднъж излетели, те могат да ни окажат сериозна съпротива, преди да сме напуснали въздушното пространство на Мали.
Те натовариха обратно бъгито в самолета и той тръгна по пистата. Малко след това, набрал скорост, излетя и започна да набира височина.
— Ние нямаме първа класа и подходяща храна и шампанско, господин Гън — подхвърли му стюардесата усмихната. — Но имаме студена бира и италиански сандвичи.