Джемаа се усмихна.
— Да, господине. Ние се върнахме обратно до Аселар, качихме искания брой трупове. След това отлетяхме на север, където моят помощник и аз скочихме с парашут на територията на Танезруфт на сто километра от най-близкия камилски керван.
— Самолетът изгоря ли след падането? — попита Манса.
— Да, господине.
— Проверихте ли останките?
Джемаа допълни:
— След като шофьорът на колата, която бяхте оставили да ни вземе, тръгна, ние обходихме площадката на катастрофата, аз установих, че самолетът се е забил вертикално. Той е експлодирал изцяло, образувайки кратер, дълбок почти десет метра. Освен двигателите няма парче от останките, което да е по-голямо от кутия за обувки.
Манса се засмя от удоволствие.
— Генерал Казим ще бъде доволен. Двамата пилоти ще получат повишение. — Той погледна Джемаа. — А вие, лейтенанте, ще командвате операцията по издирване самолета на Хопър.
— Но защо аз ще го търся? — попита Джемаа сконфузено. — Нали знам къде е той?
— А защо си го напълнил с трупове?
— Капитан Батута не ми съобщи плана.
— Ние играем нашата оперетна роля в откриването на останките — обясни Манса — и след това ще прехвърлим случая за разследване на инцидента на международна комисия. Тя няма да може да намери достатъчно човешки останки, за да ги идентифицира като доказателство, в случай че се съмнява в катастрофата. — Той отново погледна Джемаа. — В случая, лейтенант, вие свършихте добра работа.
— Лично аз демонтирах черната кутия — успокои Джемаа полковника.
— Добре! Сега ние може да започнем нашата игра, като изразим официалната си загриженост за изчезването на самолета с учени на ООН пред международните новинарски медии и покажем дълбокото си съжаление за тяхната загуба.
28.
Обедната горещина беше непоносима. Без тъмните очила, друсан от каменистия път и пясъка, очите на Пит се заслепяваха. Той и Джордино бяха пропътували доста път от гаража в Бурем до мястото, където се намираха в момента. Те пътуваха през студената нощ на светлината на звездите, с не повече от десет километра в час, спираха на всеки час и отваряха капака, за да се охлади двигателят. Без компас или карта, ориентирайки се по звездите, следваха старото корито на Нигер на север, дълбоко в пустинята. През деня се криеха зад малките храсти или дюни, обикновено покриваха колата с пясък, за да не се забелязва и лягаха в дюната до нея.
— Какво ще кажеш, ако имахме чаша вода от някой кладенец или освежителна малийска напитка — подхвърляше Джордино, държейки една бутилка топла вода, миришеща на сяра, която бяха напълнили още в гаража.
— Не мога да усетя вкуса й — каза Пит, — но по-добре е да пием поне по три пъти на двадесет и четири часа.
— Не мислиш ли, че трябва да я намалим?
— Не, тъй като ще намерим някакъв извор. Обезводняването ще ни направи слаби и няма да имаме сили да продължим. По-добре да пием толкова, отколкото се нуждаем, а след това ще му търсим колая.
— Какво ще кажеш за обяд от сардина?
— Звучи весело. Единственото нещо, което липсва, е салата.
След като отвори сардината, Джордино си облиза пръстите.
— Чувствам се като идиот — да седя в средата на пустинята и да ям риба.
Пит се усмихна.
— Бъди благодарен, че имаме и това. — След това се заслуша.
— Чуваш ли нещо? — попита го Джордино.
— Самолет — каза Пит, държейки ръце на ушите си, — нисколетящ самолет. Разбира се по звука.
Той се излегна по корем и започна да наблюдава небето. След известно време забеляза една точка, която се движеше насреща на разстояние около три километра. Пит установи, че това е стар модел американски „Фантом“, служещ за упражнение на малийските военновъздушни сили.
— Видя ли го? — попита Джордино.
— Един „Фантом Ф4“ — отговори Пит.
— Каква му е посоката?
— Мислиш ли, че е заради нас?
Пит се обърна и погледна към скритата кола. Ако издирването беше с хеликоптер, можеше да се съмнява, че ще ги забележат, но не и пилотът на този самолет. Той нямаше такава директна видимост и летеше твърде бързо, за да може да различи следи от превозно средство на земята. Но самолетът продължаваше да кръжи все по-ниско и по-ниско. Пит го наблюдаваше със затаен дъх и си мислеше дали няма да забележи тяхното укритие. Вероятно вече ги търсеха. Той погледна към хоризонта. Оставаше около час до залеза на слънцето. Кръженето на самолета затихна и те видяха, че той се загуби в северна посока. Пит се изправи и се подпря на една пръчка в пясъка.