— Да. Но и сто ръце под палубата не можеха да помпат достатъчно бързо, предвид скоростта на замръзването. Не това имах предвид обаче — каза Шурк. — Както отбелязахте, всичко това го преживяхме. Просто лош късмет. Не, това, което искам да обсъдим, е въпросът с ремонта.
Фелаш изгледа светлокожата жена и потупа замислено зъбите си с мундщука на наргилето.
— Като се има предвид драмата, която разиграхте преди два дни, капитане, бях предположила, че по въпроса с „Вечна благодарност“ всичко е загубено. Премислихте ли?
— Да. Не. Искам да кажа, походихме по този плаж. Изхвърленият плавей е безполезен. Малкото дъски, които видяхме, са тежки като гранит — Маел знае за какво са използвали този проклет материал, но определено не плува. Всъщност, изглежда, притежава естествена потопяемост…
— Извинете, какво?
— Бутнете ли това дърво на каквато и да е дълбочина, остава там. Никога не бях виждала такова нещо. Дърводелецът ни твърди, че е свързано с минералите, които е попил материалът, и почвата, в която е расло дървото. Тъй или иначе, никакви гори не виждаме на сушата — никакви дървета, нищо.
— Което означава, че нямате дървен материал, с който да осъществите ремонта. Да, капитане, не беше ли точно това предположението ви преди два дни.
— Беше, да, и се доказа, ваше височество. И тъй като екипажът ми не може да оцелее на замръзнал кораб, изглежда, че като че ли наистина сме заседнали.
Скорген разрови пясъка със здравия си крак.
— Още по-лошото, ваше височество, е, че няма мекотели в плитчините. Не бихме могли дори пеш да стигнем там, където искате да идем.
— Крайно притеснително — измърмори Фелаш, без да откъсва очи от Шурк Елале. — Но вие все пак имате идея, нали, капитане?
— Може би.
— Продължете, моля. Авантюрата и експериментирането не са ми чужди по природа.
— Да, ваше височество. — Все пак жената се поколеба.
Фелаш отпрати във въздуха вихрещо се облаче дим.
— Хайде, капитане, първият ви помощник вече посинява.
— Добре. Омтоуз Феллак, ваше височество… истинска Крепост ли е?
— Не знам какво точно имате предвид с този въпрос.
— Крепост. Владение. Място. Свят, различен от този…
— Където можем да намерим, ъъ, дървета — добави Скорген. — Или нещо такова. Освен ако всичко не е лед и сняг, разбира се, или още по-лошо.
— Аа, разбирам. — Потупа се замислено с мундщука по устните. — Крепостта на Лед, точно. Магията — както всички открихме — определено е… студена. Неприятно при това. Въпреки пропуските в образованието ми по отношение на корабостроенето и прочие, досежно Крепостите то е доста по-задълбочено. — Фелаш се усмихна. — Естествено.
— Естествено — каза Шурк Елале, колкото да не позволи на Скорген да се обади.
— Най-обичайната проява на Омтоуз Феллак е точно това, което изпитахме. Лед. Жесток студ, замразяващ и изнервящ. Но трябва да се разбере, въпросната магия е била оформена като защитно оръжие, ако щете. Джагът са били във война с неумолим враг и са губели тази война. Опитали са да се обградят с могъщи ледени стени, да ги превърнат в непреодолима преграда. И много често са успявали… за известно време. Разбира се, както обича да изтъква майка ми, войната стимулира изобретенията и скоро след като едната страна подобри тактическата си позиция, другата бързо се приспособява да преодолее въпросното предимство — стига да има достатъчно време, за да го направи. Интересно, би могло да се твърди, че тъкмо собствените грешки на Джагът са довели до поражението им. Защото ако бяха погледнали на леда не като на защитна мярка, а като на нападателна — ако бяха направили от него истинско оръжие, сила за нападение и атака — като нищо са можели да унищожат врага си, преди да е успял да се приспособи. А макар детайлите, свързани с този враг, да са смътни…
— Извинете, ваше височество — прекъсна я капитанът. — Но, както отбелязахте преди малко, първият ми помощник наистина страда. Ако ви разбирам, ледът и студът на Омтоуз Феллак са просто аспекти или, предполагам, приложения на определена сила. И като такива, те не са единствената характеристика на силата.
Фелаш плесна с ръце.
— Точно така, капитане! Великолепно се изразихте!
— Благодаря, ваше височество. Толкова съм облекчена. Е, досежно тези други аспекти на Крепостта, какво можете да ми кажете?
Фелаш примига.
— Ами, нищо.
— Нищо?