— Не знам. Може и да греша. Но виждаш, той не носи никакви оръжия, а кокалчетата на пръстите му са ужасно ожулени. В него има някаква демонична поквара… — Замълча, след като Фейнт заговори бързо на младата магьосница.
— Хед хенап вил нен? Ул стиг Атри-Цеда. Цеда гес кералу. Уст келан варад харада унан ю? Текел еду.
Очите им се впиха в Араникт и всички за миг се смълчаха.
Младата магьосница присви очи и се обърна към Фейнт.
— Келан варад. В’ап геруле ю мест.
Каквото и да беше казала, явно не изискваше отговор от Фейнт, която заговори на Араникт:
— Ние загубили. Търси Крепости. Път за дома. Даруджистан. Ти керал… ъъ, ти хвърля магия? Келан Варад? Висш маг?
Араникт се озърна към Брис и той сви рамене. Тя помълча малко, помисли и рече:
— Да, Фейнт. Атри-Цеда. Висш маг. Името ми е Араникт. — Кривна глава настрани и попита: — Ледерийския, който говориш, висша реч ли е, или не? Къде го научи?
Фейнт поклати глава.
— Грас. Седем града. Ерлитан. Низша реч, в гета. Ти говориш като курва.
Араникт дръпна силно от ръждивеца и се усмихна.
— Е, това вече е забавно.
Призракът на Суитист Сафърънс вдигна глинената си лула и примижа в къдрещия се от нея дим.
— Виждаш ли това, Фейнт? Това е съвършеният дъх на всеки животворящ бог, съществувал някога. По-свято от тамяна. Ако жреците пълнеха мангалите си с ръждивец, храмовете щяха да са пълни до пръсване с богомолци, като солена риба в каца…
— Богомолци ли? — Фейнт изсумтя. — Наркомани имаш предвид.
— Вариации на тема, скъпа. Спряла си да трепериш при всяко вдишване, виждам.
Фейнт се отпусна върху завивките.
— Чу Прешъс. Онази Араникт гребе Древна магия…
— И още нещо, каза тя. Новородено го нарече — какво означава това, в името на Гуглата?
— Все ми е едно. Знам само, че спря да ме боли навсякъде.
— И мен.
Суитист изпуфка доволно няколко пъти и рече:
— Бяха изнервени покрай Емби обаче, нали? — Погледна смълчания мъж, седнал до входа на палатката. — Сякаш изобщо не са виждали някой Боул досега, а, Емби?
Той с нищо не издаде, че я е чул, което за Фейнт бе донякъде повод за облекчение. „Сигурно си мисли, че съм превъртяла, с този мой еднопосочен разговор. Но пък може и да е прав. Нещо ми е прещракало, предполагам.“
Суитист Сафърънс завъртя очи към Фейнт.
— Видя ли сбруята на коня на командира им? — попита Фейнт тихо. — Моделът е различен от този на пиконосците. Ремъкът през рога на седлото. Ъгълът на стремето…
— За какво ми говориш, Фейнт?
— Конят на принца, идиотко. Сбруята е в малазански стил. Суитист Сафърънс я изгледа намръщено.
— Съвпадение? — Махна с ръка. — Извинявай, все едно не съм го казала. Странно, нали? Не мога да си представя, че малазанците са стигнали толкова далече. Но може и да са. О, добре, трябва да са, щом си видяла каквото си видяла…
— Главата ти се замая, нали?
— Бих могла да изпълзя навън и да повърна всеки момент. Емби, ще се дръпнеш от платнището, нали? Значи малазанска сбруя. Какво може да значи това според теб?
— Ако Прешъс и Араникт намерят начин да си поговорят, може и да разберем.
— Използваме ли изобщо Крепостите, Фейнт?
— Не преднамерено. Не. Майстор Квел разправяше разни истории обаче. Ранните дни, когато нещата са били доста по-диви от това, което ние търпим — когато не са знаели как да контролират или дори да избират порталите си. От време на време някой впряг скачал в някой свят, за който не знаели, че дори съществува. И се набутвали в големи неприятности. Квел веднъж ми каза за едно селение, където буквално нямало никаква магия. Акционерите, озовали се в тая дупка на Качулатия, доста се озорили, докато се върнат.
— М-да, нашата беше лесна, нали?
— Докато майстора ни не го изкормиха, да, Суити.
— Знаеш ли, съмнявам се, че Прешъс ще измъкне нещо полезно от Висшия маг.
— Защо мислиш така?
Суитист сви рамене.
— Защото нямаме какво да им предложим. Не можем да се пазарим и да сключим сделка.
— Разбира се, че можем. Връщат ни у дома и Тригали ще им предложат безплатна доставка. Каквото и да е, където и да е.
— Мислиш ли? Защо? Не вярвам, че може да сме толкова важни, Фейнт.
— Не си чела всички клаузи, нали? Ако изпаднем в беда, можем да се спазарим с пълната подкрепа на Гилдията и те ще уважат споразуменията до последната буква.
— Наистина ли? Е, значи се грижат добре за акционерите си. Впечатлена съм.