Усети студа и разкърши рамене.
Бент клекна вляво от него, прозя се и зъбите му изстъргаха.
— Много неща видяхме с тебе, а? — изсумтя Геслер. — Всичкото това сиво по муцуните ни, приятел.
„Пътят за Ейрън. Слънцето беше горещо, но едва го усещахме. Трут пъди мухите от раните. Не ни харесва смъртта. Толкова е просто. Не я обичаме.“
Чу тихи стъпки зад себе си, обърна се и видя приближаващата се дестраянт Калит. Когато седна от другата страна на Бент и отпусна длан на главата му, Геслер потръпна, но кучето не помръдна.
— Не бях виждал Бент да дава да го галят, дестраянт.
— Южно от Стъклената пустиня — заговори тя. — Скоро ще навлезем в родната земя на народа ми. Не моите племена, но наши родственици. Еланите живееха по равнините, обкръжаващи Стъклената пустиня от три страни. Моят клан беше на север.
— Значи не можеш да си сигурна, че всички са мъртви — тези на юг.
Тя поклати глава.
— Сигурна съм. Убийците с глас от Коланси избиха и последния от нас. Тези, които не умряха от сушата, искам да кажа.
— Калит, щом ти си се измъкнала, успели са и други.
— Дано да не са — прошепна тя и се захвана да разтрива кучето браничар по раменете, по гърба и бедрата, и тихо и монотонно зареди нещо на своя език. Бент бавно затвори очи.
Геслер я гледаше, зачуден какво ли трябва да означава отговорът й. Изшепнат като молитва.
— Изглежда — промълви той след малко, — че нас, оцелелите, ни мъчи едно и също.
Тя вдигна очи и го погледна.
— Затова двамата с Щит-наковалня непрекъснато се карате. Все едно да гледаш как умират децата ти, нали?
Болката го жегна отвътре и той извърна лице.
— Не знам защо адюнктата го иска така, но знам защо таи всичко в себе си. Тя няма избор. Може би никой от нас няма — ние сме каквото сме и никакви приказки или обяснения няма да променят нищо.
Бент вече лежеше отпуснат и дишаше бавно в съня си. Калит отдръпна ръцете си.
— Току-що отне болката му, нали?
Тя сви рамене.
— Народът ми гледаше такива животни. Като деца всички учехме песните на мира.
— Песните на мира — повтори Геслер замислено. — Би било хубаво да се чуят още няколко от тях на този свят, нали.
— Няма да е скоро, боя се.
— Те просто те намериха, нали? Докато търсеха хора, които да ги поведат.
Тя кимна и изправи рамене.
— Не беше честно. Но се радвам на това, Смъртен меч. — Обърна се към него. — Наистина. Радвам се, че срещнах и теб. И Сторми — и тези кучета. Дори за Гръб.
„Но не за Синн. Никой не се радва на Синн. Горкото момиче — сигурно и самата тя го знае.“
— Тя изгуби брат си — рече той. — Но може да е превъртяла много преди това. Беше въвлечена в един бунт. — Погледна спящия Бент. — Никой не излезе невредим от него.
— Ти го каза. Проклятието на оцелелите.
— Не сме по-различни от К’Чаин Че’Малле — отбеляза той. — Изненадан съм, че им отне толкова време, докато го разберат.
— Майката на Гунт Мач го разбра и заради това я сметнаха за обезумяла. Ако не воюваме заедно, накрая воюваме помежду си. Тя умря преди да може да види плодовете на прозрението си. Умря с убеждението, че се е провалила.
— Калит, крилатият убиец, Гу’Рул. Продължава ли да ни пази?
Тя погледна към небето. Очите й се присвиха към Нефритените странници.
— Изпратих Шай’гал напред, да разузнае пътя ни.
— В Коланси? Не е ли рисковано?
Калит сви рамене.
— Всъщност Гу’Рул служи на Гунт Мач — тя го пуска при нас по своя команда. Този път обаче с Матроната бяхме съгласни. Смъртен меч, ако се съди по образите, които ми подаде Гу’Рул, не мисля, че Сивите шлемове приемат командването ти.
Геслер изсумтя.
— Благочестиви досадници. Всъщност това ме радва, честно казано. О, Кругава изглеждаше способна и така нататък, но повярвай ми, целият този култ към Вълците ме притеснява. — Забеляза как Калит вдигна вежда, сви рамене и продължи: — Да, и аз си избрах своя бог на войната, тъй че малко приличам на перишите. Работата, Калит, е, че е логично един войник да избере бог на войната. Нелогично е, когато бог на войната превърне във войници цял народ. Някак си е погрешно, нали? Има нещо изкривено в това — макар че всъщност не мога да ти кажа защо го чувствам така.
— Значи са свободни да правят каквото пожелаят?
— Предполагам. Не знам много за този Танакалаян, освен че щеше да се оправи добре в малазанския двор, ако е вярно това как е узурпирал властта на Кругава. Не вярвам на такива хора, Калит. Вкарвало ме е в беля през всички тези години. Все едно, щом Танакалаян иска да натика перишите си в гъза на Форкрул Ассаил, да го направи.