„Спипах те, псе такова!“
Някой скочи, размахал дърварска брадва. Ударът в черепа на звяра го събори на колене, но и дръжката на брадвата се строши. Черепът на Хрътката лъсна наполовина оголен, разпрано парче кожа увисна покрай челюстта.
Едноръкият Найт захвърли счупената дръжка и посегна за нож.
Острите зъби пробиха ризницата и захапаха дълбоко в гърдите му. Хрътката дръпна и ребрата на Найт сякаш изригнаха навън.
Пити изпищя.
Втората захапка на Хрътката отпра лицето на Найт — чело, скули, горната челюст. Долната увисна като кървав нашийник. Двете му очи ги нямаше. Трупът му се строполи напред.
Хрътката залитна като пияна. Зад нея воините лиосани настъпваха в настръхнала от оръжия линия.
— Изтласкайте ги обратно! — изкрещя Пити.
Пиките се снишиха и ледериите й натиснаха напред.
— Кралицата! Кралицата!
Воини шейки изведнъж обкръжиха Ян Товис. Чу Хрътката някъде зад себе си, ръмжене, трясък на оръжия, трошене на пръти, ужасни викове… възел от безумие пронизваше все по-дълбоко редиците. Но за да я защитят, десетки от народа й стягаха бойния ред срещу войниците Лиосан.
„Да защитите кралицата си. Не, моля ви — не го правете…“
Не бяха достатъчно. Щяха да загинат за нищо.
Лиосаните връхлетяха като гребена на вълна, втурнаха се да обкръжат Ян Товис и воините й.
Някой се наведе да й подаде меч.
Със стегнато гърло, задавена, тя с усилие се изправи.
Щом видя Хрътката да връхлита към линията му на левия фланг, Йедан Дериг затича да я пресрещне. Мечът Хуст изригна лудешки пронизителен вой и смразяващият звук сякаш стъписа звяра — за съвсем кратък миг — преди да скочи към принца.
Челюстите зейнаха и главата се сниши — Хрътката очакваше да й влезе ниско. Вместо това Йедан скочи високо, изви се успоредно на земята, изрита с крака назад, превъртя се във въздуха над раменете на Хрътката и докато се обръщаше, мечът замахна надолу.
Лезвието Хуст изпищя, остърга гръбнака на звяра и продължи надолу и назад.
Хлъзна се по прешлените и по едното бедро и кракът падна на едната страна, а Йедан — на другата. Удари се в земята, превъртя се и скочи на крака, без да откъсва очи от Хрътката.
Туловището й рухна на пясъка, главата го последва. Очите й се изцъклиха невиждащи. А зад мъртвия звяр — редици лица. Ледерии, шейки. Зяпнали като глупаци.
Йедан викна на Бревити:
— Капитане! Настъпете по фланга — широк клин! Ударете по лиосаните, и ударете здраво!
След това се обърна и затича по брега. Имаше още две Хрътки.
Напред, в клин, войници лиосани влизаха в бой с ледериите на Пити и нито една от страните не отстъпваше. Не можа да види Хрътката — убили ли я бяха? Не… ето я там, опитваше се да се оттегли към раната в Светлопада. Трябваше ли да я остави?
Не!
Но за да стигне до нея, трябваше да си пробие път с бой през десетки лиосани.
Видяха го и отстъпиха в ужас.
Смехът на меча Хуст бе пронизителен.
Йедан посече първите двама и рани още един, преди останалите временно да го забавят. Мечове засякоха към лицето му, други забиваха към корема и бедрата му. Той отбиваше и контрираше, сечеше и натискаше напред.
Отсечени ръце и длани хвърчаха във въздуха и изпускаха оръжията. Плискаше кръв, тела залитаха и рухваха. Подивели лица, усти, отварящи се в ужас и стъписване. А след това вече бе минал през всички тях, оставяйки след себе си касапница.
Хрътката бе на три крачки от разлома и се мъчеше да се задържи права.
Обърна глава и той видя очите й, и двете плувнали в кръв. Отпраните устни очертаха раздрани черни линии, когато изръмжа и се обърна да го посрещне…
Не навреме. Забиване. Удар. Вътрешностите на Хрътката се изсипаха и се плиснаха по земята сред локва воняща кафява течност.
Звярът се свлече с вой.
Йедан скочи на гърба му…
… тъкмо навреме, защото четвърта Хрътка връхлиташе през портала.
Принцът се хвърли във въздуха, с изпънат напред меч.
Заби го право в широките гърди на Хрътката. Острието се хлъзна навътре с хъхрещ смях.
Звярът го захапа и го блъсна в земята, но Йедан не пусна меча. Хрътката закашля кръв на гъсти горещи пръски, залитна и главата се люшна.
Йедан я изрита в гърлото, за да измъкне меча, след това се завъртя и видя обръщащото се към него множество лиосани. Нямаше лесен изход през тях — двата фланга се бяха затворили.
А след това откъм раната зад себе си усети внезапно присъствие, от което настръхна. Надвиснало, вонящо на хаотична магия.
Дракон.
Йедан Дериг изруга, обърна се рязко и се гмурна в раната на Светлопада.
Половината й воини бяха паднали и Ян Товис усещаше как силите я напускат. Едва можеше да вдигне меча. „Богове, какво ми става? Колко тежко съм ранена? Боли ме, но… какво друго?“ Олюля се и се свлече на едно коляно. Битката се затягаше около нея. „Какво става?“