Троутслитър беше паднал и съскаше порой ругатни. Детсмел се хвърли по очи до него.
— Стой мирно, проклет да си — ще го изрежа или не ставаш за нищо повече!
Но Троут бе успял да сграбчи с ръка дръжката на стрелата. Отпра я и я хвърли настрана.
Детсмел го зяпна — не беше издал нито звук.
Троутслитър му даде знаци с ръце: „Някой във фургона.“
Лечителят кимна и се огледа. Балм беше приклекнал ниско зад щита си, приготвил за атака късия меч. Уидършинс не се виждаше никакъв. Последните редовни откъм този фланг просто се бяха стопили напред и макар сиянието от Странниците да къпеше равната пустиня в призрачно зелена светлина, нападателите им също не се виждаха.
Детсмел вдигна камъче и го хвърли към Балм. Удари го в бедрото и сержантът извърна рязко глава.
Още ръчни сигнали.
Балм отстъпи назад, докато не опря гръб в предното колело на фургона. Мъчеше се да оближе с език кръвта, стичаща се по бузата му. Направи няколко жеста с дясната си ръка, а след това се озърна през рамо към Детсмел и с изплезен все още език му кимна.
Детсмел се спогледа с Троутслитър и му кимна нагоре. „Правим показно.“
Троут извади ножовете си и се присви за скок.
Ракъл стоеше абсолютно неподвижен. Не вървеше както го бяха замислили. Един ранен досега. Юмрукът нямаше да е доволен, но може би щеше да успее да ги измъкне от кашата.
Чу как раненият изсъска:
— Качи се горе, Детсмел, и огледай.
— Ума ли си изгуби, Троут?
— Просто го направи — изръмжа сержантът.
Тежестта на фургона се измести. „Идва. Ей, Детсмел, имам тук една хубава изненада за теб.“ Стисна дръжката на боздугана в дясната си ръка.
Звук от задната страна на фургона. Извърна се и раненият изникна пред очите му. „Мамка му!“
Фургонът отново се разтърси и Детсмел се покатери от едната страна.
Ракъл погледна отново към Троутслитър и видя, че му се хили.
Време беше да се маха. Надигна се, завъртя се рязко…
Ухиленият Уидършинс заби късия меч в корема на кучия син и след това — нагоре към сърцето му.
— Наведи се, Уид! — изсъска Троутслитър.
Той се остави тялото да го дръпне надолу зад някакви бали и попита:
— Къде е другият?
— Повече са — отвърна Детсмел и се смъкна във фургона. — Двама според мен. С арбалети. Залегнали са в плитки ями някъде там.
Фургонът силно се разтърси от другата страна и сержант Хелиан ги зяпна отгоре.
— В беда ли сте, момчета?
— Наведи се, сержант! — изсъска Троутслитър. — Имат арбалети!
— Оу? Къде?
— В пустинята.
Тя примижа накъдето й сочеше, после изкомандва:
— Отделение, развърни се — атакуваме окопани позиции. Време е за лов на зайци. А, и вдигни щитовете — имат арбалети.
Детсмел зяпна Троутслитър, но той само поклати глава.
— Слушай, сержант…
— Имаш един ранен тука, лечител — рече Хелиан и тръгна през фургона, последвана от двама войници от отделението й. Другите бяха заобиколили фургона и бавно настъпиха по фланговете. Хелиан скочи долу. — Сержант Балм, ще държите тук, нали? Ние го поемаме.
— Няма да ги намерите — отвърна Балм. — Видях две сенки да притичват.
— Сериозно? Накъде?
— Към редовните. Изгубихме ги, Хелиан.
— Какво търсеха?
— Гуглата знае.
— Браво, Уид. Макар че щеше да е добре, ако го беше задържал жив — каза Детсмел.
— Не ми беше до приказки — отвърна Уидършинс. — Сигурно са убили Шортхенд.
Детсмел се намръщи. Би трябвало и сам да се сети за това.
— Трябва да го потърсим.
— И да оставим фургона? — изръмжа Троутслитър.
— Нищо няма в този фургон!
— Вярно, извинявай. Улучиха ме. Все едно, май не мога да вървя, тъй че мога да остана и да, ъъ, пазя тука.
— Къде, Троут? — попита Уидършинс.
— Казах, че не мога да вървя, Уид.
— В задника — обясни Детсмел. — Не кърви… тая стрела удари ли кокала?
— Не мисля.
— Цяло чудо с тоя мършав задник…
— Просто иди и намери Шортхенд, става ли?
Детсмел кимна на Уид и двамата слязоха от фургона.
Докато ставаше всичко това, колоната просто ги беше заобикаляла. На отсамната страна бе дошло отделението на сержант Ърб и след като размени няколко думи с Балм и Хелиан, Ърб поведе десантчиците си напред. Балм се обърна към двамата си войници.
— Целеха точно нас.
— Белязаните бурета — каза Уидършинс. — Нищо, че раздадохме всичко на децата. Още си мислят, че го пазим.
— Блистиг — каза Детсмел.
Лицето на Балм се изкриви от отвращение. Той вдигна ръка и изтри още кръв от бузата си. После си облиза пръстите.
— Да убиеш офицери е едно… но Юмрук? Не знам?
— Кой ще е против? — настоя Детсмел.
— Това си е бунт.
— Не нарушаваме заповедта на адюнктата…