— Юмрук Рит Бюд.
Жената, която се бе подпряла на парапета наблизо, се изправи.
— Сър?
— Съберете ротите на определените им места. Време е.
— Слушам, сър.
Ното Бойл, и той наблизо, извади рибешкия гръбнак измежду зъбите си и се обади:
— Наистина ли?
— Оръжията — каза Паран. — Държахме ги скрити. Но идва време, Ното, когато трябва да се извадят от ножниците. Време, когато трябва да докажат претенциите си. — Погледна накриво резача. — Боговете ни подритваха дълго време. Кога казваме стига?
— А ако ги нямаше, Върховен юмрук, щяхме ли да се справим по-добре?
— Не — отвърна Паран и добави през рамо, след като го подмина: — Но тогава поне нямаше да имаме възможност да обвиняваме някой друг.
Сестра Опровержение бавно огледа далечните стени. Изведнъж забеляза, че не се вижда нито един войник.
— Слязоха. Въпросът сега е дали напускат, както дойдоха, или излизат от това, което остана от портата, и се опитват да разбият обсадата?
Разводнен Екзиджънт до нея погледна назад към лагера.
— Ако е второто, може би сме в беда, сестро.
Сестра Опровержение се престори, че не го е чула. Ако семето на съмнението му бе зажадняло за вода, трябваше да си я намери другаде. „Още седмица. Нищо повече не ни трябва. И тогава брат Спокойствие ще е тук с пет хиляди чужденци в тежка броня.“ Обсаждащите сили бяха пострадали — последният щурм бе жесток. Мощта й се бе смалила наполовина. Властта й над тях бе крехка, а това чувство не й бе познато.
— Не виждам никакво движение при портата, сестро Опровержение.
Имаше барикада за махане, а това щеше да отнеме време. „Но… Усещам го. Идват.“
— Събери ротите, Екзиджънт. Портата е гърлото на бутилката. Ако можем да ги запушим там, ще ги задържим, докато не се изтощят.
— А ако пробият?
Тя се обърна се и го изгледа.
— Съмняваш ли се във волята ми? Допускаш ли, че този Господар на Колодата може да постигне нещо повече от това да ме отбива? Няма да отстъпя, Екзиджънт, разбери го. И ако това означава всеки от нашите Изповядани — и всеки един от техните командири Разводнени — да свърши като труп на бойното поле, така да бъде.
Разводнен Екзиджънт пребледня и отдаде чест.
— Ще уведомя командирите, че ще настъпим.
— Нареди им да са в готовност, Екзиджънт. Заповедта за настъпление ще е моя и само моя.
— Разбира се, сестро Опровержение.
Той тръгна, а тя отново съсредоточи вниманието си върху крепостта. Все още никаква дейност на барикадата. „Може би усещането ми е погрешно. Може би всъщност бягат през лабиринт и обсадата просто е приключила. Но той ще се върне. Някъде. Този трън все още не е изваден от петата ни, сигурна съм.“
Присви очи и примига, за да проясни гледката си — но проблемът не беше с очите й. Високите стени от двете страни на барикадираната порта бяха станали странно размътени, сякаш камъкът се бе превърнал във вода.
И от този камък-вода излизаха войници в строй, а след това лека пехота и стрелци, развърнаха се настрани от главните редици. Пет линии в дълбочина, разгънаха се и започнаха да се съединяват с тези от другата страна. Конница се появи с тътен на левия фланг и препусна към възвишението на запад.
Чу обърканите викове на командирите си и усети страха, свил сърцата на Изповяданите. „Той отвори портали през стените. Знаеше, че ще следим барикадата и ще чакаме да започнат да я свалят. Знаеше, че няма да настъпим, докато не го направят. А сега сме неподготвени.“
Обърна се рязко и извика:
— Оформи боен ред! В линия!
„Гласът ми ще впримчи душите им и ще тласна Изповяданите напред, като развихрени вълци. Ще пренебрегнат раните си. Страха си. Ще мислят само за клане. Докато падне и последният ми войник, врагът ще е престанал да бъде военна заплаха. В това се заклевам!“
Видя как Разводнените й командири овладяват ротите с гласовете си, силни като камшици с железни шипове. Вече можеше да я усети: смразяващата неумолима магия на Акраст Корвалайн. Набъбващата й мощ я изпълни с наслада.
А след това някой изкрещя и сестра Опровержение се олюля. „Какво? Загубих един от командирите си? Как?“
Видя въртоп от войници, струпани там, където допреди миг беше стоял Разводненият. Ужас и страх се понесоха на вълни.
На четирийсет крачки оттам друг командир изведнъж падна убит, със зейнали в гърдите рани.
„Внедрили са убийци!“ Усили гласа си:
— НАМЕРЕТЕ ГИ! УБИЙЦИ! НАМЕРЕТЕ ГИ!
Ротите бяха изпаднали в хаос.
— ПЪРВИТЕ РЕДИЦИ, ПРИГОТВИ СЕ ЗА ВРАГА!
Видя Екзиджънт и чу виковете му, докато се мъчеше да наложи ред над изпадналите в паника Изповядани. Понечи да тръгне към него и видя тъмнината, изригнала зад гърба му. Извика предупредително, но… късно. Ножовете се забиха. Екзиджънт изви гръб, стъписан от болката, и след това вече падаше.