— Идист Тенедикт, ваше височество, командващ Канцлерския батальон.
— Станете, командире — рече Брис. — Пристигането ви ни радва изключително. Идист Тенедикт… убеден съм, че знам фамилията, въпреки че в момента не мога да се сетя.
— Да, ваше височество. Баща ми беше един от главните кредитори на брат ви, един от първите, които пропаднаха в Деня на загубите.
— Разбирам. Изглежда обаче, че фамилията Тенедикт се е съвзела от… лошия късмет.
— Да, и кралят намери за уместно да ни възнагради, ваше височество…
— Чудесно.
— … под формата на обществена служба чрез неговата нова програма за Задълженост към обществото, ваше височество. Като средния син и изправен пред малко перспективи, избрах да поема по военния път за моята обществена служба, докато останалите от фамилията Тенедикт се заеха да преустроят мизерното съществуване на бедняците на Островите.
Абрастал издаде някакъв звук, нещо средно между неверие и отвращение.
— Простете ми за прекъсването, командире. Трябва ли да разбирам, че кралят на Ледер, след като е разорил богатството на фамилията ви, е сметнал за уместно да изисква от вас обществена служба?
— Точно така е, ваше величество.
— Как изобщо може да е честно това?
Идист я погледна с лека усмивка.
— По въпроса за честността, кралице, крал Техол имаше много неща да каже на баща ми, а и на всички останали, които се облагодетелстваха от дълговете на други.
Абрастал се намръщи.
— От позиция на висша привилегированост намирам това за оскърбително.
— Точно това е идеята, ваше величество — отвърна Идист.
Брис се намеси:
— Командире, докарали сте не само себе си, но и продоволствие, прав ли съм?
— Да, ваше височество. Нося и писмено послание от краля, адресирано до вас.
— В момента у вас ли е?
— Да, ваше височество.
— Тогава, моля, прочетете ни го.
Младият командир повдигна вежди.
— Ваше височество? Все пак това е лично писмо и…
— Аз решавам, командире. Прочетете ми думите на брат ми, ако обичате. Високо.
Изведнъж мъжът започна да се поти и Араникт изпита внезапно съчувствие. Наведе се към Брис.
— Може би трябва да премислиш, мили. Това е брат ти все пак.
— Да, и?
— Ами той… понякога се изразява доста…
Принцът се намръщи.
— Ах, да.
Но Идист вече бе започнал:
— „Поздрави до принц Брис от крал Техол Единствени на Ледер. Прескъпи братко, успя ли вече да спиш с нея?“ — Благоразумно спря и погледна принца. От всички страни, от войниците, които можеха да чуват, до Абрастал и Спакс, се бе възцарила мъртва тишина. Араникт въздъхна и си запали пръчка ръждивец.
Брис — бе вдигнал ръка пред очите си — с безпомощен жест подкани Идист да продължи.
Все едно, можем да поговорим за това по-късно, но нека се знае, че като крал мога да ти заповядам да ми изложиш всяка подробност до най-последната, ъъ, подробност, като същевременно обещавам, че жена ми изобщо няма да чуе и една дума за това. Тъй като, както съм сигурен, че вече си открил, креватните приказки може да са опасни.
Но най-добре е сега да преминем към досадното официално съдържание, за да можем по-късно да се върнем на пикантните подробности. Чувствам се удовлетворен в очакванията си, след като открих, че жените наистина се увличат в най-ужасно подробни дискусии за своите мъжлета, когато са в компанията на цицестите си приятелки, подканяйки танто за кукуригу, а кое танто може да е по-подканящо от кукуригуто?
Спакс избухна в груб смях, а после се присви неловко.
— Извинявам се. Такъв съм си, когато нещо ме втрещи.
Идист продължи:
Сега официално. Бъг сформира свой личен батальон, намери способен командир за него, а след това нае флота да превози въпросните подкрепления с цялото продоволствие, което успя да натика в трюмовете. А после, след моята прокламация за суверенитет на бедняците на Островите, събра всички теблори, които, странно, се стекоха да се включат в ледерийската армия с цел да придружат Канцлерската флота. Между нас казано, теблорите май са най-противоречивият народ, който съм познавал. Все едно, с всички тези Бъг направил това, Бъг направил онова, разбираемо съм изтощен и благодарно приемам съчувствието ти. Да продължа: батальонът сега има триста теблори в помощните си части. Вярвам, че някакво древно пророчество ги държи в напреднала фаза на възбуда.
Точно както собственото ми пророчество за твоя предстоящ любовен живот вече се е сбъднало (вярвам), поради което съм в напреднала фаза на възбуда — но не по неприличен начин, уверявам те. Би било извратено. Остави приказките за войни и кланета, братко, развърти ми един романс! Както съм затворен в двореца, окован за съпруга, можеш да си представиш отчаянието ми тук.