— Просто ти казва — отвърна Калам.
— И толкова? — изсумтя Бързия Бен.
— Да. Никакви предложения — никакви богатства, титли, нищо, което някой от нас би приел като отплащане или награда. Не, просто те гледа право в очите и ти го казва.
— Тръпки ме полазиха чак, Калам, а дори не знам защо.
— Не знаеш ли? Хайде пак глупости.
— Добре де, не е молба, нали? И не е свалка. Тя никога не би посегнала да открехне онази врата. Никакво пърхане с клепачи, никакви съблазнителни погледи…
Калам се изсмя гърлено, като си го представи, но бързо се овладя.
— Тя просто ти казва и нещо в главата ти ти казва, че това, което прави, е редно — и че това е единствената причина, която има тя, за да живее. Помоли ме да умра, като я защитавам — след като знаеше, че дори не я харесвам. Бързак, до края на живота си никога няма да го забравя това.
— И не можеш да проумееш какво се е случило, така ли?
Убиецът кимна.
— Да. Изведнъж… все едно някой е оголил душата ти и ето я — гола, трепереща, невероятно уязвима — и тя може да я хване, да я стисне здраво, докато от нея не прокапе кръв. Може дори да я убие. Но не го прави — нищо такова не направи тогава, Бързак. Просто те гледа и ти казва.
— Можеш вече да спреш — промърмори магьосникът. — Това, за което говориш, не се случва почти никога между двама души. Може би точно това искаме всички, но, Калам, почти никога не се случва.
— В предложението на Ласийн нямаше никакво уважение — каза убиецът. — Беше си чист подкуп, посягащ към най-лошото в мен. Но Тавори…
— Никакво уважение. Вече разбирам, Кал. Разбирам.
— Бързак?
— Какво?
— Тя жива ли е? Мислиш ли… Тавори жива ли е още?
Бързия Бен изрита някакво камъче.
— Дори брат й не може да отговори на това. Просто не знам.
— Но ти… ти нали…
— Дали имам вяра? Това ли питаш? — Размаха ръце. — Огледай се, Калам. Цялата тази проклета армия се крепи единствено на вяра! Трябва просто да продължим с нея, нали?
— Да те попитам тогава друго — изръмжа Калам. — Може ли Паран да успее в това сам? Ако се наложи?
Бързия Бен се намръщи и рече тихо:
— Я ми кажи… Правило ли ти е впечатление?
— Кое?
— Просто… когато Паран върви из лагера. Или язди. Чуваш ли войниците — как му подвикват, докато минава? Шегите, смехът и така нататък. Те са тук, защото да го следват е това, от което имат нужда, това, което искат. Воинството загуби Дужек Едноръкия — и това трябваше да ги е довършило, но не е, нали? И сега капитанът води цялата армия. Според теб Тавори просто казва, защото има нужда от нещо. Но брат й — той не казва нищо, той очаква.
Калам кимна замислено.
— Прав си, Бързак. Но все пак… — Погледна рязко магьосника. — Сенкотрон те изпрати тук, нали?
Бързия Бен сви устни.
— Императорът и неговото дърпане на всички стари нишки… Честно, изумен съм, че все още може да го прави това, знаеш ли? Що за възли ни е затегнал, между другото? Богове на бездната!
— Вярваш ли му?
— На Сенкотрон? Ти луд ли си?
Убиецът замълча. После тръсна глава и рече:
— Е, това е. Калам приключи с въпросите си — ти, магьосник, ще ми пазиш гърба, а аз ще пазя твоя. Хайде да ходим да трепем Форкрул Ассаил. Много.
— Крайно време беше да се върнеш към обичайната си безмозъчна същност. Значи виж сега: там горе ще има лагер, където са събрани всички офицери. Много зад окопите. Разводнени, Чисти и така нататък. Трябва да намерим Чистите — оправяме ги и останалото би трябвало да е лесно.
— Хубаво. Та какво беше онова, да не вадя ножа си Отатарал? Защо трябва да е проблем?
Бързия Бен го изгледа, после попита:
— Как се прави Отатарал?
— Представа нямам.
— Разбира се, че нямаш! — сопна се магьосникът. — Прави се, като излееш толкова магия на едно място в едно и също време, колкото е възможно, и ако имаш късмет, се преминава праг — огнена буря, която изгаря всичко и прави…
— Отатарал.
— Ще спреш ли да ме прекъсваш? Искам да кажа, какво става, когато десет хиляди дракона и няколкостотин Древни богове решат да се съберат и да правят едно и също?
— Остров Отатарал? Край Седемте града? Нищо чудно, че има толкова много…
— Млъкни! Не. Не остров Отатарал — той е някакъв тъп боклук някъде отпреди милион години. Не. Това, което получаваш, Калам, е дракон Отатарал.
— Гуглата да ме вземе… чакай, не ми казвай, че са направили това!
— Добре, няма. Но нямам предвид това, Калам.
— А какво имаш предвид?
— Че драконът е на свобода и се е запътил насам — и, най-важното, че може да надуши Отатарал. Тъй че всеки път, когато го използваш… Оу!