Калам го беше стиснал за гърлото. Придърпа го към себе си и зашепна, докато очите на Бързия Бен се издуваха и лицето му потъмняваше:
— Хедж беше прав за тебе. Ти си побъркан и още по-лошо, мислиш, че това е смешно! — Немощните ръце на Бързия Бен се впиха в китките му. Калам изръмжа и го блъсна настрана.
Магьосникът залитна, падна на колене и се закашля.
Трима войници притичаха към тях, но Калам вдигна ръка да ги спре.
— Върнете се в строя. Ще живее, а и да го сритам, ще е само да му набия малко ум в главата. — Видя физиономиите им и изсумтя: — Да, той е Висшият маг. Точно това ми е идеята. Хайде, изчезвайте.
Войниците се разкараха.
Калам се обърна и изгледа с яд Бързия Бен.
— Хедж винаги си пазеше една острилка, знаеш ли. Беше нарисувал лицето ти на нея. Казваше, ако вземеш, че го убиеш с някой от тъпите си планове, с последния си дъх щял да ти я натика в гъза. Знаеш ли, мислех, че е малко крайно. Но вече не.
„Брат ми не е могъл да замисли това. Да види толкова много от работата си… разнищена. Разбираше необходимостта от равновесие, но също тъй разбираше чудото на самия живот. Не, не може да е мислил, че ще се случи това.“ Силхас Руин погледна Тюлас Остригания, който стоеше на ръба на стръмния бряг. „Спасението от смъртта изобщо не е спасение.“
— Щяхме ли да го направим? — попита.
Главата на немрящия воин леко се извърна.
— Бяхме млади. Всичко беше възможно.
— Тогава… един от нас щеше да е коленичил пред тялото на другия и да плаче.
— Вероятно.
— Но сега… Тюлас, изглежда, ще паднем един до друг и няма да има никой, който да коленичи до телата ни, никой, който да плаче за нас.
— Хрътките ми се скитат… усещам ги. Ловят натрапници, сънуват гонитбата. Скитат из натрошените късове на Куралд Емурлан.
Силхас Руин не каза нищо, зачуден накъде са се отнесли мислите на приятеля му.
Въздишката на Тюлас Остригания излезе на дълъг сух хрип.
— Знаеш ли за какво най-много завиждам на моите Хрътки? За свободата им. Нищо сложно в живота им. Никакъв… труден избор.
Силхас кимна и извърна поглед.
— А сега сме изправени точно пред такъв, нали?
— Елейнт ще бъдат тласнати до безумна ярост. Цялото им същество ще бъде погълнато от необходимостта да убият Коурабас — не го ли усещаш в собствената си кръв, Силхас?
„Усещам го.“
Тюлас продължи:
— Не сме изправени пред проблем на вярата. Едва ли дори Аномандър е можел да предвиди, че Древните богове ще са толкова отчаяни, толкова отмъстителни.
— И точно това ме безпокои — призна Силхас Руин. — Не можем да допуснем, че всички Древни богове са се съгласили с освобождаването на дракона Отатарал.
— Има ли значение?
— Не съм сигурен.
— Ще съжали ли някой от тях за унищожението им? Съмнявам се. Щом децата им си отидат, тяхното възкресение е гарантирано.
— За да наследят какво, Тюлас?
— Те очакват Елейнт да убият Коурабас. Изискват го всъщност.
— Трябва ли да ги удовлетворим?
Тюлас Остригания помълча. Лицето му, отнесено в смъртта, беше безизразно, очите — затворени врати.
— Приятелю, какъв избор имаме? Ако Коурабас оцелее, това селение ще умре и ще бъде първото от много.
— И ще остане земя без магия. Но дори в такива места животът ще се върне.
— Не можем да сме сигурни в това. При все че сме изследвали тайните на магията, все още знаем малко. Реели сме се над безжизнена плът… виждали сме какво става, когато всичко е наистина оголено.
Силхас Руин изгледа приятеля си за миг, а след това се наведе и отправи взор към долината на юг.
— Лъжа ли се?
— За какво?
Силхас се сепна — не беше осъзнал, че го е изрекъл на глас.
— Брат ми добре познаваше Древните богове. Твърде често се сблъскваше с тях.
— Може би освобождаването на Драконъс бе неговият отговор на заплахата от страна на Древните богове.
„Драконъс.“
— И какво ще направи Драконъс?
— Не знам, но дори мисълта за това ме изпълва със страх. Добре знаем какво следва, когато гневът на Драконъс се събуди в пълната си сила — неговото решение може да се окаже по-лошо от проблема. Бездната знае, приятелю, виждали сме го лично. Все пак, след като попита… Не знам. Драконъс… освободен. Кой може да му се противопостави сега, след като брат ти е мъртъв? Не знам — този свят се е придвижил напред. Какво би направил той първо? Би подгонил и избил онези, които освободиха Коурабас. Винаги е взимал възмездието на сериозно.
Силхас Руин кимаше.
— А след това?
Немрящият воин сви рамене.