Според всичките му преценки неговите защитници надвишаваха по численост атакуващите, което буквално заличаваше шансовете на врага за успех. Това нашествие вече се бе провалило.
Дъските под краката му изскърцаха и леко се огънаха. Брат Усърдие се обърна и видя Щит-наковалня Танакалаян. Беше пребледнял, лицето му бе лъснало от пот. Пристъпи към Форкрул Ассаил, сякаш едва се държеше на крака, и Усърдие се усмихна, щом си представи как се просва в нозете му.
— Щит-наковалня, как са братята и сестрите ви?
Танакалаян избърса потта от горната си устна.
— Силите на Болкандо имат железен юмрук в лицето на легиона Евъртайн, брат Усърдие. Командван лично от кралица Абрастал. А и баргастите…
— Баргасти? За първи път споменавате за тях. — Усърдие въздъхна. — Значи най-сетне са дошли в родината на древните си родственици, така ли? Колко подходящо.
— Смятат се за ударни сили, сър. Ще ги познаете по боядисаните им в бяло лица.
Усърдие се сепна.
— Боядисани в бяло лица?
Танакалаян присви очи.
— Наричат се Бялото лице на Баргаст, да.
— Преди много време — заговори в почуда Усърдие — създадохме баргастка армия, за да ни служи. Стремяха се да подражават на Форкрул Ассаил по външност и решиха да боядисват кожата на лицата си.
Щит-наковалня поклати глава намръщен.
— Мисля, че имаше някакво пророчество, което ги поведе през моретата към сушата на север от Ледер. Свещена война или нещо такова. Мисля, че е останал само кланът на гилките.
— Те ни предадоха — каза Усърдие, загледан замислено в Танакалаян. — Много Чисти умряха на тяхната земя. Кажете ми, тези гилки… носят ли броня.
— От морски костенурки, да — много странно.
— Гиланакаи! — възкликна Усърдие. — Ръцете им са прогизнали от кръвта на Чисти!
Танакалаян отстъпи крачка назад пред лицето на този внезапен гняв. Видял това, Усърдие присви очи към него.
— Колко воини имат тези гилки?
— Три хиляди, може би четири.
Усърдие изръмжа и отново се обърна към долината.
— Оръжията на Форкрул Ассаил са нашите ръце и крака. Гиланакаи изобретиха броня, която да притъпява ударите ни. Щит-наковалня, когато дойдат, съсредоточете се срещу тези баргасти. Избийте ги!
— Сър, разположението на вражеските сили не зависи от мен. Дойдох тук, за да споделя подозрението си, че със Сивите шлемове ще влезе в бой легионът Евъртайн — сблъсък на тежка пехота. Но ние ще ги надвием. Тъй че, сър, гилките, сафиите и други помощни сили оставяме на вашите колансийци. В добавка към ледериите, разбира се.
— Някакви други заплахи, които още не сте споменали, братко?
— Сър, вие многократно надвишавате по численост нападателите. Очаквам да приключим бързо с тях.
— А това разочарова ли ви, Щит-наковалня?
Танакалаян отново избърса потта, избила на горната му устна.
— Стига да не се опитвате да използвате гласа си, сър, за да поискате да се предадат, ще се радваме на всичката кръв, която ще се пролее днес.
— Разбира се. Клането е това, което жадувате, нали? Може би ще ви го дам. Може би не.
Погледът на Щит-наковалня пробяга за миг настрани, после той наведе глава.
— Както желаете, сър.
— Върнете се при войниците си — каза Усърдие. — И дръжте под око дестраянта си. Тя не е това, което иска да повярваме, че е.
Танакалаян кимна, без да вдига глава, и тръгна.
„Глупак“, помисли Усърдие, докато гледаше след него.
Разводнен Хестанд изтропа на платформата и отдаде чест.
— Благословен Чист, съгледвачите донасят, че врагът настъпва — скоро ще прехвърлят билото и ще се появят.
— Добре.
— Сър… те не са достатъчно.
— Несъмнено.
Хестанд като че ли премълча нещо, така че Усърдие се извърна и го погледна.
— Съображенията ви?
— Сър, със сигурност техните съгледвачи са преценили броя ни и качеството на отбраната ни. Освен ако не държат някакъв скрит нож или оръжие, не могат да се надяват да ни надвият. Сър…
— Продължете.
— Висшите Разводнени сред нас са усетили внезапното отсъствие на брат Спокойствие, далече на северозапад. Явно силите, които излязоха от цитаделата, в момента настъпват и — по някакъв начин — доказват, че са силни дори срещу най-могъщите Чисти.
— Хестанд.
— Сър.
— Този ден не е подходящ за опасения, породени от далечни събития, колкото и обезпокоителни да са те.