„Цялата онази сила, как се изля през нас. Не ми хареса. Не ми харесва.“
„Не бягам. Синн може да прави каквото й харесва. Всъщност не мога да я спра и не искам тя да го докаже, да плюе на собствените си думи. Не искам да чуя как се смее. Не искам да погледна в очите й и да видя огньовете на Телас.“
Бяха ги видели и воините-зверове вече се отклоняваха от пътя си към малка група, отделила се настрани. Принц Бедикт. Араникт. Кралица Абрастал и Спакс, и трима души, които не беше виждал — две жени и висок, тромав на вид мъж с дълго конско лице. Точно зад тази група стоеше сама невероятно висока жена, загърната в наметало от заешки кожи до глезените, с диво разрошена като кафява грива коса и с лице, изваяно сякаш от пясъчник.
Тътенът под краката на Ве’Гат заглъхна, щом се приближиха към групата. Гръб погледна надолу и видя, че бронята е оформила висока яка нагоре от бедрата му, разтворена малко над ребрата. А зад гърба му издадените напред и застъпващи се люспи оформяха нещо като облегалка, предпазваща гръбнака му.
К’Чаин Че’Малле спряха и Гръб видя, че Брис Бедикт е вперил поглед в Кругава.
— Изключително желана гледка сте, Смъртен меч.
— Къде са разположени моите периши? — изхриптя гласът на Кругава.
Кралица Абрастал отвърна:
— В центъра, най-близката отбранителна линия и малко по-назад. Смъртен меч, позицията им е неудържима — не са им осигурени никакви пътища за отстъпление. С малко натиск можем да ги атакуваме от три страни.
— Замисълът е сами да се натресем в шиповете на този юмрук — изсумтя Кругава. — А ако всичките ми братя и сестри умрат, това изобщо не интересува Форкрул Ассаил.
— Повече или по-малко се досетихме за това — каза Спакс. Бойният главатар на гилките беше в пълната си броня от морски костенурки, лицето му боядисано в бяло, очите — обкръжени от тъмночервена охра.
Смъртният меч се смълча за миг, погледът й ги обходи един по един, а след това се плъзна към огромната жена, застанала зад тях.
— Нови съюзници сте намерили, принце. Тоблакай?
— Богове на бездната! — въздъхна Брис. — Никога не бях виждал толкова срамежлива жена. Тя е Теблор и командва триста от своята раса. Казва се Гилимада.
— Къде ще ги поставите?
Тонът на Кругава бе още по-суров, отколкото допреди миг.
Гръб видя, че всички се поколебаха, и това го обърка. „Какво не е наред?“
Араникт запали нова пръчка от старата си и каза:
— Смъртен меч, от другата страна на долината има над четирийсет хиляди колансийци.
— Над четирийсет хиляди?!
— Изправени сме пред сериозно предизвикателство — заяви Брис Бедикт. — Трябва да се постараем да ангажираме цялата тази сила колкото може по-дълго.
Кралица Араникт се намеси:
— Щом Чистият, който командва тук, научи за същинския щурм — онзи срещу Шпила, — ще се опита да изтегли колкото може повече от войските си. По наша преценка бързият преход до провлака е три камбани време — с други думи, могат да стигнат до онази битка навреме, Смъртен меч, и да ударят Геслер във фланг. Засега не сме в състояние да измислим как да предотвратим това.
— Аз ще обърна перишите — заяви Кругава. — Ще ги изтегля от позицията им и ще ги поставя да преградят пътя на изток. Трябва само да забавим врага, не да го спрем.
— Ако успеете да си възвърнете командването на Сивите шлемове — попита Брис, — ще приемете ли компанията на Теблор?
Присвитите очи на Кругава се присвиха още повече към високата жена и тя заяви достатъчно високо, за да чуят всички:
— Да се сражаваме редом с Теблор е ненадмината чест.
Гръб погледна Гилимада да види ефекта от думите й, но не видя нищо. Никаква реакция.
— Смъртен меч — каза кралица Абрастал, — убедена ли сте, че можете да си върнете командването на Сивите шлемове? И преди да отговорите — моментът все пак не е подходящ за нереалистично перчене.
Кругава се вцепени.
— Допускате ли, че не разбирам сериозността на момента, ваше величество? Ще бъда откровена. Не знам дали ще успея. Но ще отдам живота си в усилието — можете ли да поискате повече от мен?
Абрастал поклати глава.
— Трябва обаче да излезем срещу врага по такъв начин, че да се справим и с двете възможности — каза Брис.
Зад тях прогърмя глас:
— Те говорят лошо!
Гилимада изведнъж се озова между тях, очите й бяха на нивото на мъжете и жените на конете.
Погледът й се впи в принца и тя свъси вежди свирепо.
— Рибешките лица. Използват думи, които раняват. Ако тази битка тръгне зле, рибешкото лице ще говори и ще ни накара да коленичим. Ще ни накара да убием своя гняв. Вие… вие трябва да сте упорити! Трябва да кажете „не“ и да поклатите главите си за „не“! Трябва да видите рибешкото лице в главата си и после трябва да го бутнете на земята, и после трябва да клекнете отгоре и да се изсерете върху това рибешко лице! Казах!