— Все забравяш, аз всъщност не съм в тази армия.
— Последният ни разговор — каза Лостара. — Вземи го на подигравка или на сериозно, както ти харесва, жрецо. Но ще стане и ти ще участваш.
— Защо?
Стигнаха при другите. Банашар видя изписаното на лицата им очакване и му се дощя да се скрие зад щит.
Рутан Гъд се почеса по брадата и заговори пръв:
— Жрецо. На всички ни дадоха заповедите. Ще бъдеш ли до адюнктата през всичко това?
„Всичко кое? Умирането?“
— Не знам. Съмнявам се.
— Защо? — попита Фарадан Сорт с рязък, обвинителен тон.
Той сви рамене.
— Очаквам, че ще се бие. Рано или късно.
В последвалата тишина Лостара Юил се покашля и каза:
— Тя заповяда на мен, на Хенар и Рутан Гъд да сме до нея през цялото време.
— Обяснимо е — каза Банашар.
— Защото са Форкрул Ассаил, нали? — попита Лостара.
Банашар само сви рамене.
— Меча й го няма — каза Фарадан Сорт. — Как очаква да се защити срещу магията на Ассаил?
— Не знам.
Рабанд изтърси груба ругатня и изглеждаше готов да си тръгне, но Сканароу му поклати глава заканително и той притихна намръщен.
Лостара улови погледа на Банашар и той видя страха в очите й.
— Жрецо, не мисля, че ще успея отново с Танца на Сянката. Не и както стана преди. Ако тя очаква такова нещо от мен срещу Форкрул Ассаил…
— Капитане, не знам какво очаква — отвърна тихо Банашар. — Двамата с Рутан Гъд показахте изключителни способности. Дали затова ви иска до себе си? Предполагам, че е това, а в мига на най-голяма нужда ще погледне ли към вас? Защо не?
— Не мога да го направя отново!
Банашар се обърна към Рутан Гъд.
— А вие, капитане? Обсебен сте от същите колебания, нали? Или дарът на Ездачите на бурята ще се съживи отново, за да ви защити?
— Адюнктата явно го вярва — отвърна той.
— Казахте ли й, че няма да стане, капитане?
— Сложно е.
— Не сте ли точно затова тук? — попита Банашар. — Не беше ли това причината за техния дар?
Другите вече гледаха Рутан Гъд. Това явно не му харесваше.
— Зависи. Никой не е сигурен в тези неща. Знаеха ли какво е скрито в Коланси? Може би. Интересува ли ги… освобождението?
— Едва ли — изръмжа Фарадан Сорт, вече с ръка на меча си.
Рутан Гъд се усмихна кисело.
— Подозирах, че имаш сериозна причина да се отречеш от Стената, Сорт.
— Сражавах се на един разтег от Греймейн.
Рутан Гъд кимна, но си замълча.
— Това не е честно! — изсъска Лостара Юил. — Рутан… страх ли те е да използваш онова, което са ти дали Ездачите на бурята?
— Ездачите на бурята не са склонни към компромиси — каза Банашар, след като стана ясно, че Рутан Гъд няма намерение да отговаря. — Капитанът усеща несигурността в това, което предстои. И риска от провал. Предчувства, че силата на Ездачите на бурята, ако бъде отприщена, ще заключи, че въпросният риск е твърде голям — с твърде много за губене в случай, че планът на адюнктата се провали.
— Рутан — каза Лостара, — ти не владееш ли тази сила?
Той се намръщи и отвърна:
— Запитай се същото за Танца на Сянката, Лостара Юил.
— Но това е волята на бог!
— А на кого служат Ездачите на бурята? Знае ли някой изобщо? Ти, Фарадан? Дали са неразумни, безчувствени същества? Ти си стояла на Стената. Кажи й — кажи й какво си видяла със собствените си очи.
— Те имат цел — отвърна замислено Фарадан Сорт. — Неудържим подтик. Повече от това не мога да кажа.
— Това не ни води доникъде — каза Рабанд. — Фактът е следният: двамата с теб, Сканароу, командваме ротите си. Има ли нещо повече, което трябва да знаем? Тогава предлагам да се върнем при бойците си и да оставим тази дискусия на по-старшите от нас.
Хвана я за ръката и я задърпа след себе си. Сканароу погледна през рамо към Рутан Гъд, но той или не забеляза, или се престори, че не вижда съкрушителната тъга на лицето й.
Фарадан Сорт въздъхна и издърпа ръкавиците от колана си.
— Сбогом, капитани.
Жрецът вдигна очи към утринното небе и примижа към Нефритените странници. „Още по-близо са. Имаме само ден или два. Не повече, със сигурност.“
— Котильон ми се закле, че никога повече няма да ме обсеби — каза Лостара Юил.
Банашар я погледна питащо.
— Твърде изкусително е, предполагам?
— Даденото, както и взетото, жрецо.
Той кимна разбиращо.
— Очаквах да преживея всичко това — каза Рутан Гъд. — Вече не съм толкова сигурен.
— Значи знаеш как се чувстваме останалите — сопна се Лостара Юил.
Но той просто се обърна към Банашар.
— Щом няма да си с нея, жрецо, къде ще си тогава? Каква е причината да си тук.
— Има един въпрос, който ме терзае — отвърна Банашар, надмогвайки звука на първите рогове, сигнал колоната да се строи за поход. — Как един смъртен надвива бог? Случвало ли се е изобщо досега? Нарушаван ли е старият ред? Или това е просто… особено обстоятелство? Изключителен момент в цялата история?