По-старият Чист изсумтя.
— Ще се изправим срещу хора. Дотук, през всичките ми хиляди години живот, тези същества все още не са ме впечатлявали.
— При все това те умолявам да влезеш в бой с увереност, смекчена с предпазливост, братко.
— Ще бъда подобаващо изряден в изпълнението на мисията си, сестра Свобода. Ще, догоня тази шепа хора и ще ги унищожа.
— Думите ти ме успокояват — отвърна тя. — Брат Възвишеност, ще приема с охота съображенията ти по предстоящия проблем, тъй както и на брат Гроб. Този трети елемент — тъй смущаващо ефикасен срещу северните ни сили — е, както казах, твърде отдалечен, за да повлияе на сраженията, които предвиждаме. Съществува обаче нищожният риск — след като е известно, че определени части от тях са мобилни — да не пресрещнат брат Гроб, ако той поведе силите си на север оттук в опит да стигне колкото може по-бързо до целта си. Виждате ли, инстинктите ми подсказват, че противникът на брат Гроб — въпреки жалката си численост — е всъщност най-опасният елемент пред нас.
— Разбрано, сестра Свобода. В такъв случай бих ли могъл да предложа следното? Брат Гроб да раздели армията си въз основа на скоростта на придвижване. Лично да поведе леката си и средна пехота не на северозапад, а на югозапад, като заобиколи силата, с която ти и аз ще влезем в бой, а след това да удари право на север зад въпросния враг. В същото време тежката му пехота взима по-късия северозападен маршрут — бидейки тежка пехота, те могат успешно да устоят на набезите на конница, в случай че стане неочакваното. Предвождан от най-чистите Разводнени, елементът на тежката пехота може да координира пристигането им до целта да съвпадне с това на частите с брат Гроб, след като елементарна комуникация би трябвало да е възможна.
Сестра Свобода се обърна към брат Гроб.
— Устройва ли те това, брате?
— Леките и средни елементи съставят малко над две хиляди войници — в моята сила винаги е преобладавала тежката пехота, след като първоначално бе организирана за обсади и позиционни сражения. Сестра Свобода, колко точно е преценката ви за състава на тази по-малка вражеска сила?
— Не повече от сто, смятам, брат Гроб.
— Е. — Той се усмихна. — Две хиляди срещу сто. Ще ми простите ли двамата за леката увереност предвид това съотношение?
— След като сме сигурни — отвърна брат Възвишеност, — че няма някакъв проход или други подобни особености на терена, където да бъдат изтласкани атакуващите, не мога да не споделя увереността ти, брате Гроб. В най-добрия случай врагът ще защитава някой хълм — може би една от древните могили на Елан — и така ще може да бъде атакуван от всички страни. И, разбира се, дори леките и средни сили да се провалят, отрядите на тежката пехота ще се присъединят към вас и с това ще подсилят следващите атаки. Предвид всичко това вярвам, че успешно решихме проблема с по-малката вражеска сила. — Възвишеност се обърна към Свобода. — Само сто, казваш? Може би са дезертьори?
— Възможно е — съгласи се тя. — Но все пак инстинктите ми подсказват друго.
— Със страст?
Тя го погледна.
— Да, брат Възвишеност, със страст.
— Тогава, ако позволите — рече Възвишеност, — може би трябва да обсъдим друг повод за загриженост. Третата сила, която толкова упорито се противопостави на усилията ни да я съкрушим или дори задържим, сега се придвижва с ясното намерение да се включи в битката — въпреки че, както казваш, сестро, ще дойдат твърде късно. Съображенията ми са следните: би било прекалено да си представим, че тук не е имало никакво координиране. Първо, завладяна е най-силната крепост в Естобанси, с което е застрашен нашият север, и, по-важното, нашият основен източник на храна, след като провинцията на долината е най-плодородната. Ние реагираме, като изпращаме армии срещу тях, само за да бъдат съкрушени. Сега, според това, което успяваме да доловим от сестра Благоговение и брат Усърдие, при Шпила два отделни елемента са влезли в бой с нас от юг. И ние, разбира се, сега тръгваме, за да блокираме нахлуване от запад. Доколкото знаем, чужда флотилия в момента влиза в залива Коланси. — Изгледа мълчаливо израженията им и бавно кимна. — Това е било добре планирано, не сте ли съгласни? Първоначалната му цел, да раздроби активните ни армии, вече е постигната. Във всеки отделен случай ние сме принудени да реагираме, вместо да държим инициативата.
— Вещо върховно командване значи — каза сестра Свобода.
Но брат Възвишеност поклати глава.
— Всъщност в това се долавя голяма стратегия и също както твоите инстинкти говорят със страст за проблема с по-малката сила, сестра Свобода, така и моите инстинкти крещят, че това нашествие — тази стратегия и всеки един отделен тактически ход — е всъщност продукт на една-единствена индивидуална воля. — Кимна към брат Гроб. — Приемам преценката ти за хората като цяло. Но не е ли вярно също така че, в редки случаи, от множеството на посредствеността, каквато е човечеството, се издига личност с изключителна визия, съчетана с волята за постигане на тази визия, която личност излъчва внушително присъствие. Личност, която оформя хода на историята.