— Това трябва да е Смъртен меч Кругава. Все едно е слязла от гоблен в тронна зала.
Брис изсумтя.
— Разбирам какво имаш предвид. Виждал съм няколко корави жени през живота си, но тази… е наистина внушителна.
— Не бих могла дори да вдигна меча й.
Кралицата махна с ръка и цялата свита спря. Абрастал каза нещо на един от войниците и изведнъж всички слязоха от конете, свалиха дисагите им и се пръснаха из малазанския лагер.
— Какво правят? — попита Араникт.
Брис поклати глава.
— И аз се чудя.
— Носят… пиене според мен.
Брис Бедикт изсумтя и смуши коня си напред. Араникт го последва.
— Командир Брис Бедикт — рече кралица Абрастал, щом спряха пред нея, — най-после се срещаме. Кажете ми, вашият брат знае ли къде сте?
— А вашият съпруг, ваше величество?
Зъбите й блеснаха.
— Едва ли. Но не е ли по-добре това, вместо да се срещаме с гняв?
— Съгласен съм, ваше величество.
— Е, като изключим този тъп гилк до мен и вас, това, изглежда, ще е женско събиране. Треперите ли в ботушите си, принце?
— И да треперя, достатъчно мъж съм да не го призная, ваше величество. Ще бъдете ли така добра да ни представите?
Абрастал свали тежките си метални ръкавици и посочи надясно.
— От хундрилите: Ханават, съпругата на Боен водач Гал, а с нея е Шелемаса, телохранител и една от Атаката.
Брис сведе глава пред двете жени.
— Ханават. Бяхме свидетели на Атаката. — Погледът му пробяга за миг към Шелемаса и се върна на Ханават. — Моля, ако благоволите, уведомете своя съпруг, че бях засрамен от неговия кураж и от храбростта на Изгорените сълзи. Примерът на хундрилите ме подтикна към действие. Бих искал да научи, че всичко, което ледериите след това успяха да постигнат, за да облекчат Ловците на кости, е положено в смирена благодарност в нозете на Бойния водач.
Широкото месесто лице на Ханават остана безизразно.
— Изключително щедри думи, принце. Ще бъдат предадени на моя съпруг.
Отговорът й увисна за миг в прашния въздух, а след това кралица Абрастал посочи перишите.
— Смъртен меч Кругава и Щит-наковалня Танакалаян, от Сивите мечове.
Брис отново сведе глава.
— Смъртен меч. Щит-наковалня.
— Вие застанахте на мястото ни преди шест дни — заговори Кругава, все едно се караше. — Сега това е рана, отворена в душите на моите братя и сестри. Скърбим за жертвата, която понесохте на наше място. Това не е ваша война в края на краищата, но все пак устояхте твърдо. Бихте се с чест. Появи ли се възможност, сър, ние на свой ред ще застанем на ваше място. В това Сивите шлемове на Периш се заклеват.
Брис Бедикт се смути.
Араникт се покашля и рече:
— Унизихте принца, Смъртен меч. Не е ли време да се представим на адюнктата?
След което подръпна юздите и обърна коня си към центъра на лагера.
— Ще яздите ли до мен, принце?
— За мен е чест — отвърна Брис.
Араникт задържа коня си зад двамата и се озова до „тъпия гилк“.
Той я погледна, широкото му, нашарено с белези лице беше строго.
— Смъртният меч — измърмори тихо — е мила и мека като глътка кварц. Браво на командира ви, че се овладя.
— Благодаря.
— Не се обръщайте, но ако го направите, ще видите сълзи на лицето на Ханават. Мисля, че командирът ви ми харесва. Аз съм Спакс, Боен главатар на гилките на Баргаст.
— Атри-Цеда Араникт.
— Това трябва да означава Върховен маг Араникт, нали?
— Предполагам. Боен главатар, онези войници на Евъртайн, които се пръснаха между малазанците — какво правят?
Спакс вдигна ръка и я сви в юмрук пред лицето си.
— Какво правят ли, Атри-Цеда? Духове на бездната, ние все пак сме хора.
Втора книга
Всички владелци на дните ми