— Брат Усърдие?
Той я погледна със светлите си очи, студени като морето зад него.
— Ще сломя бранителите, сестро Благоговение. Никой там не може да се надява да устои срещу мен.
— Остава възможен избор — измърмори Благоговение.
Смирение отново не реагира.
Благоговение погледна другите.
— Брат Търпение?
— Знайно е, че където кръвта мокри пясъците — каза Мистикът, — други сили стягат редиците си срещу нас. Отвъд Стъклената пустиня.
— Имаме други армии — каза Смирение. — Достатъчно, за да срещнат и поразят всеки.
— Сестра Смирение е права — добави сестра Справедливост. — Брат Усърдие може да унищожи хората, които с измама завладяха Северната цитадела, и може да се върне навреме, за да посрещнем новите заплахи от запад.
— Но само ако не се бавим много с взимането на решение — каза Смирение.
„И започва разделение.“
— Брат Усърдие?
— Остава рискът — заяви воинът — да сме подценили командира на онези нашественици. В края на краищата те се появиха сякаш отникъде и успехът им до този ден бе… впечатляващ.
— Отникъде, да — промърмори брат Търпение. — Повод за отчаяние. Лабиринт? Със сигурност. Но да преведе през него цяла армия? Сестро Смирение и сестро Справедливост, не можем да изключим възможността онези в цитаделата просто да напуснат оттам, откъдето дойдоха, ако нещата се окажат твърде прибързани. В такъв случай кога и къде ще се появят отново?
— Основателен въпрос — каза Усърдие. — Докато стоят на място, те не са заплаха за нас.
— Все пак — възрази Смирение — вашето присъствие и командване на обсаждащата ни армия ще гарантира да можете да реагирате на нещо неочаквано. Ще дойде време — трябва да дойде време, — когато ще е наложително да ги изтласкаме от цитаделата и, ако е възможно, да ги унищожим.
— Ще дойде, да — съгласи се Благоговение. — Но както каза брат Търпение, все още не сме сигурни дали сме взели предвид всички заплахи, трупащи се срещу нас. — Посочи с ръка. — Великият шпил, Олтарът на Съда — тук оставяме най-уязвимите. Командването на Усърдие на армията на Шпила гарантира Шпила и Сърцето Да останат ненакърними. — Замълча и единственото й око се впи в сестра Смирение. — Нашите останали Чисти командват отдалечените ни армии на сушата. Да не би да намеквате, че в крайна сметка ще се окажат недостатъчни за задачата? Сестра Опровержение? Сестра Свобода? Братя Гроб, Спокойствие и Възвишеност? Кой от тях се колебае според вас?
Смирение извърна очи.
— Настоявам, че е най-добре да премахваме всяка поредна заплаха, когато възникне, сестро Благоговение.
Благоговение се намръщи.
— А ако врагът в цитаделата изчезне също тъй мистериозно, както се появи? Само за да се появи, може би, тук, в самото подножие на Великия шпил? Докато брат Усърдие е задържан в другия край на долината Естобанси? Тогава какво? — попита тя. „Да, най-добре да спорим тук, сами, без да ни чуват слугите ни Разводнени и Изповядани.“ Продължи, като този път заговори на всички: — Цяла Коланси беше прочистена — как можехме да не го направим, след като щом стигнахме тези брегове, видяхме ужасните щети, нанесени на тази земя? Естобанси остава, защото засега ни е нужно да остане. За да изхранва Изповяданите и Разводнените. Когато Сърцето бъде принесено в жертва на този олтар, братя и сестри, дори нуждата ни от човешки армии ще приключи. Краят на човешкия свят започва тук — трябва да защитим това място над всички други, дори Естобанси. Някой от вас отрича ли това?
Мълчание.
Благоговение се обърна към Смирение.
— Сестро Смирение, в името на вашите предци, моля за търпение. — И тук най-сетне последва реакция. Лицето на Смирение се стегна и тя залитна като ударена. Доволна, Благоговение небрежно продължи: — Всичко, което е нужно, е в движение още сега, докато си говорим. Ще има дъжд преди бурята. Трябва да има. Моля да се отправите веднага към мъртвите земи, за да сте нашите очи, настроени да ни предупредят, в случай че се появи заплаха от някой неочакван кът. — Махна с ръка. — Всъщност вземете сестра Справедливост със себе си.
— Добра тактика — каза брат Усърдие със суха усмивка.
Смирение се поклони сковано.
— Както желаете, сестро Благоговение.
Доловила нещо алчно в очите на по-младата жена, Благоговение се намръщи, изведнъж обзета от притеснение. „Ах, предвиден ли бе ходът ми? Влязох ли слепешком в капан? Искаш да бъдеш пратена в Пустините, Смирение. Защо? Какво развихрям тук?“
— Разположението ни, сестро Благоговение?
Тя кимна с любопитство.
— Да?
— Сестра Справедливост ще вземе южните земи, докато аз пътувам на запад.