Седяха необезпокоявани пред огъня. Войниците спяха. Готварските огньове угасваха, докато завихреният вятър поглъщаше последната суха тор и във въздуха се носеше пепел. На разсъмване… „Напускаме. Разкъсани, всеки по своя път. Можех ли да си го представя? Знаеше ли го тя? Трябва да го е знаела. От нейния меч сме разбити.“
— Беше необходимо — каза Брис.
— Казваш го сякаш се опитваш да убедиш себе си. — Взе въглен и запали друга пръчка.
— Мисля, че я разбрах. — Той изсумтя. — Е, поне колкото би могъл да я разбере някой.
Тя кимна.
— Израженията на офицерите й.
— Смаяни. Да.
Тя си помисли за Юмрук Блистиг.
— Ужасени.
Брис я погледна.
— Безпокоях се за теб, скъпа. Дъщерята на Абрастал…
— Силно дете, наистина. Да ни намери от толкова далече. — Дръпна от пръчката. — Бях неподготвена. Виденията бяха непонятни. Съсипаха ме.
— Можеш ли да ги изтълкуваш сега?
— Не.
— Ще ми ги опишеш ли, Араникт?
Тя наведе очи.
— Прощавай, че те попитах. Не помислих… не бива да преживяваш отново такава травма. Ох, уморен съм, а утре ще е дълъг ден.
Тя долови подкана в думите му, но пламъците в огнището я задържаха. „Нещо. Обещание. Предупреждение. Трябва да помисля над това.“
— Ще дойда при теб, скъпи. Скоро.
— Разбира се. Ако ме намериш мъртъв за света…
Тя потрепери. Овладя се и отвърна:
— Ще внимавам да не те събудя.
Брис се наведе и тя се обърна, за да срещне устните му със своите. Видя нежността в усмивката му, щом се отдръпна.
После остана сама и погледът й отново се върна към пламъците. „Преговори. Среща на умове. Добре.“
Беше започнало съвсем просто. Великолепните ездачи спряха пред командната палатка, войници поеха конете. Размениха се поздрави с малазанските старши офицери, чакащи височайшите гости. Адюнктата беше вътре, да. Раните й? Беше се възстановила, за щастие. Бояхме се, че няма да има много официалност в това, ваше величество — не е ли по-добре всеки сам да се представи? Смъртен меч, Щит-наковалня, радвам се, че ви виждам двамата…
Юмрук Фарадан Сорт се бе придържала към собствения си еталон за официалност, предполагаше Араникт. Едновременно сърдечна и почтителна. Докато Юмруци Кайндли и Блистиг мълчаха и напрежението между двамата бе осезаемо.
Беше се задържала близо до командир Брис. Трудно й бе да реши накъде да гледа. Жените на хундрилите, Ханават и Шелемаса, останаха по-назад от другите, сякаш не бяха сигурни колко са достойни за тази среща. След като Сорт, Кругава и Араникт си размениха няколко думи по проблема кой е редно да влезе първи — сблъсък на взаимна вежливост, ни повече, ни по-малко, — Араникт се отдръпна и тръгна към хундрилите.
Те наблюдаваха приближаването й с видимо смущение. Араникт спря, бръкна в кесийката си и извади три пръчки ръждивец. Показа им ги и повдигна вежди. Отвърнаха й с внезапни усмивки.
Стоеше и пушеше с тях, на няколко крачки по-назад от другите; улови погледа на Брис и остана доволна от гордостта, която видя в очите на любимия си.
Най-сетне бе решено кралица Абрастал да влезе първа, придружена от бойния главатар на баргастите Спакс, а след тях перишите. Когато няколко лица се извърнаха към жените хундрили, Ханават махна небрежно с ръка — явно, след като вече си имаше занимание, беше доволна да изчака. Шелемаса изглеждаше още по-облекчена.
Брис се приближи.
— Атри-Цеда Араникт, ако обичате, бихте ли придружили хундрилите вътре, след като… мм, приключите тук.
— Разбира се — отвърна тя. — За мен ще е удоволствие.
Малко след това трите останаха сами, освен двамата войници на пост пред входа на палатката.
Ханават заговори първа:
— Изкушавам се да се върна при хората си. Не ми е мястото в такава компания.
— Тук сте на мястото на съпруга си — каза Араникт.
— Не е нещо, което бих избрала — отвърна Ханават с гримаса.
— Никой не е сляп за това — каза Араникт колкото можеше по-вежливо. — Но ако желаете, мога да измисля извинение…
— Не — прекъсна я Ханават. — Дори за съпруга ми такова задължение струваше усилие. Изгорените сълзи са се заклели на бойното поле, в памет на Колтейн от клана на Враната. — Издиша лютив дим. — Но провалът, изглежда, ни намира, накъдето и да се обърнем. — Кимна към палатката. — Ще изтърпя разочарованието им, след като мъжът ми не смее. Акушерките ми все повтарят, че духът на една жена е по-силен от този на мъж. Днес съм решила да го докажа.
— Ако желаете, ще ви представя, Ханават.
— Не очаквам подобни формалности, Атри-Цеда. Адюнктата вътре има по-важни проблеми.
— Зави ми се свят — каза Шелемаса.
— Минава — увери я Араникт.
Скоро приключиха и Ханават подкани с жест Араникт да ги поведе. Атри-Цеда се обърна към входа на палатката, но Ханават каза: